erasmus-logo-high-resolution0,3

eupinlogo
Европейско партньорство за работа с хора в риск от социално изключване

Project Nr: 2015-1-PL01-KA204-017074

Проектът се фокусира върху основните проблеми, съдържащи се в насоките на „Европа 2020“ – приобщаващ растеж в икономиката, който се характеризира с висока степен на заетост и осигуряване на икономическо, социално и териториално сближаване; борбата срещу бедността и социалното изключване

Проектът включва следните цели:
• Развитие на сътрудничество и обмяна на опит между професионалисти, работещи с хора, изложени на риск от социално изключване: възрастни граждани, хора с увреждания и наркомани;
• Повишаване на професионалната им квалификация;
• Придобиване на нови умения и подобряване на съществуващите психологически, междуличностни и методологични такива, необходими за работата с наставлявани;
• Разпространение на съвременни арт-терапевтични методи на работа сред служителите, работещи с хора в риск от маргинализация и хора, работещи за тези общности;
• Създаване на повече възможности за личностно развитие на преподавателите, участващи в проекта,
• Повишаване на самочувствието им и да намалят риска от прегаряне волята
Целеви групи:
• педагози, работещи с хора, изложени на риск от маргинализиране;
• хората, свързани с тези педагозите, които ще се присъединят към проекта и
• хората, които работят от името на общностите, изложени на риск от маргинализация.
Тези групи ще участват в обучения, на които ще бъдат показани ефективни методи на работа. Участниците ще бъдат едновременно обучители и обучаеми; разпространители на информация за проекта на местно и международно ниво. Преподавателите са обучавани по различен начин в страните-партньорки, както и работят с лица, с различни предпоставки, поставящи ги в риск от социално изключване.
Свързващ фактор е общият стремеж в Европейския съюз да се даде възможност на най-много хора да се върнат към активен живот в обществото.
Международно сътрудничество дава на всеки партньор голяма възможност да се запознае с програми и методи, които ще гарантират придобиване на по-пълно и по-богати познания.
Около 1500 души ще бъдат включени в проекта.
Първа организационна среща – 19.10.2015 21.10.2015,  София, България
Организации-домакини: БАУР и Театър “ Цвете“
P1020846  DSC00750  DSC00752  New Image3
New Image4  New Image5  New Image6  New Image8

ПЪРВА ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА – 23-29.11.2015, СОФИЯ
Приемащите организации БАУР и Театър “Цвете”
Място на провеждането: бул.”Витоша” 61

24 ноември, вторник
10:00-12:00 –  Туристическа обиколка на София

14:00 – 18:00 – Уъркшоп наЯдвига Koнoпачка: “Как да работим с хора, жертви на домашно насилие с помощта вълшебни приказки”; Обратна връзка, дискусия относно методите и средствата; обмяна на опит, свързан с тази тема

2015-11-26 12.41.35 2015-11-24 10.52.50 2015-11-24 11.21.06 2015-11-24 14.44.07

25 ноември, сряда
10.00 – 13.00 – форум-театрално представление с маски в софийско училище на актьорите на Театър “Цвете”. Дискусия и обратна връзка

14:00 – 18:00 – Уъркшоп на Хaннa Ястребжска-Гжела – “Въведение в света на мрака”- театър с хора с увредено зрение. Обратна връзка, дискусия относно методите и средствата, обмяна на опит опит, свързани с тази област

2015-11-25 10.28.25 2015-11-25 09.55.38 2015-11-26 10.49.44 2015-11-26 10.49.59

26 от ноември, четвъртък
10.00-13.00 – куклено форум театрално представление на Театър “Цвете” в софийско училище

14.00 -18.00 – Уъркшоп на Aннa Дąбрович: “Професионална терапия за възрастни”.
Обратна връзка, дискусия относно методите и средствата, да обменят опит в тази област

2015-11-26 13.00.29 2015-11-26 12.58.19 2015-11-27 13.07.22 2015-11-27 14.56.50

27 от ноември, петък
11.00-13.00 – Уъркшоп на Екатерина Казакова „Хартиени кукли и възможни приложения“. Обратна връзка, дискусия.
14:00 – 18:00 – Уъркшоп на Виолина Василева-Александрова „Да оживиш неживата природа“. Обратна връзка, дискусия.

2015-11-25 17.04.22 2015-11-25 17.15.48 2015-11-27 09.53.33 2015-11-27 10.36.01

28 от ноември, събота
10:00 -12: 00 – Уъркшоп на Театър „Цвете“ „Документален театър“
14:00 – 16:00 – Театър „Цвете“ представя резултати от работа с малцинствата театър
14:00 – 18:00 – Оценка – БАУР

unspecified-11 2015-11-27 11.01.28 unspecified-19 unspecified-20

 

Втора организационна среща – 21.02.2016 – 23.02.2016                                              Организация-домакин: Национален съвет за равенство между половете
Проведена в Gem Klub, Скопие, Македония

– Запознаване с методи и инструменти за ежедневната работа на македонските колеги за равенство между половете и превенция на домашното насилие, за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и положението на жените на пазара на труда в Македония.
– Как да мотивираме момичета и жени, за да се присъединят към политически партии, като един от начините за достъп до вземането на решения и по този начин се противодейства на маргинализация на жените и защитата на насилието въз основа на пола; реинтеграция на жените.
– Запознаване с някои от държавните програми за социално подпомагане в Словакия и състояние на жената приюти в Австрия
– Запознаване на успешен проект „Скрити истории

WORK WORK1 BG05-1204   vsi4ki1 STREET SKOPJE1 SKOPJE7 SKOPJE2

ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА – 29.03.2016 – 04.04.2016, СКОПИЕ                                          Организация-домакин: Национален съвет за равенство между половете           Проведена в Gem Klub, Скопие, Македония

ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА – 06.06.2016 – 10.06.2016, Лодз, Полша
Организация домакин: Poleski Ośrodek Sztuki

Театър „Цвете“ бе поканен да участва в XII Международно биенале Терапия и театър“ – 06.0608.06, 2016, Лодз, Полша, за да представи опита си от работа с деца със СОП и да изнесе две форум-театрални представления за превенция на насилието в училище „А ти какво би направил?“

Актьорите се включиха с интерес също в:

Понеделник, 06 юни
Aкадемичен център на художествени инициативи (AOIA)
Конференция THEATRENON/AVAILABLE

09:00 -11: 00 ч – Панел 1: Театър на инвалидите в Словакия, България и Ирландия
Ирена Jajte-Lewkowicz от Университета в Лодз, Ph.D Мария Chaloupkova от Братислава, Цвете Янева от София и Katarzyna Ojrzyńska от Университета в Лодз

11:15 ч – 13:00 – Панел 2: Театър зад решетките
Д-р Магдалена Hasiuk от Полската академия на науките, Виолина Janiszewska (сътрудничество с Наказателния институция в Новогард) и Агниешка Piasecka (сътрудничество с Наказателния институция в Grudziądz)

Изложба на рисунки от Monika Kuriata – портрети на актьори с увреждания
Изложба на плакати – Superheroes от д-р Михал Bałdyga

Nowy театър, голяма сцена
Преглед на творческа дейност на хората с увреждания

Фоайе на Nowy театър, 1-ви етаж
Урок One. Относно: Признаване чрез докосване, изложба на допир графики от Katarzyna Jagodzińska от Академията за изящни изкуства в Лодз

16:30-18:30 Nowy театър, голяма сцена
Театър-танцови семинари, провеждани от Jeroen Baeyens, ZET6 театър, Белгия

Вторник, 07 юни

12:00 и 15:00 Академичен Център на художествените инициативи
’А ТИ какво би направил? – Театър “Цвете”, България

19:30 Nowy театър, голяма сцена
Unicorn, реж. Jeroen Baeyens, Zet6 театър, Белгия

Сряда, 08 юни

Kратки изпълнения без текст или с много малко полски текст на хора с увреждания

16 -18.30 Среща на партньорите в офиса на домакините от Poleski Ośrodek Sztuki,               Krzemieniecka 2а

Четвъртък, 09 юни, Poleski Ośrodek Sztuki,Krzemieniecka 2а


10:00 часа. -11: 00 Анна Лалковска: Ситуация на самотната майка в България –  социален асистент; програми
11.00-12.00 участие в компютърна работилница за възрастни
12 -13 SOZM – интегрираща работилница ‘Македонски боб’
13-14,30 Обяд (дегустация на ястия)
14:30 – 17 занаятчийски работилници
17-18 Оценка на деня, организационни въпроси
Петък, 10-ти юни
10: 00-12.30 Посещение на текстилния музей
12.30 – 14:00 Обяд в музея
15 00 Среща в Art Center Poleski
16:00 – 17.00  танцова сесия на Центъра за възрастну Karolew (клон на организацията)
17-18 Обобщаваща дискусии, оценка на срещата

1 2 3 4  

5 6 7 8

Във връзка със силния интерес към представеното на XII тото Международно биенале “Терапия и театър“ – 06.06 – 08.06, 2016, Лодз, Полша, публикуваме следната статия на Виолина Василева-Александрова

Форум театърът като аспект на неформалното образование

Виолина Василева-Александрова

Резюме: Разглеждат се характеристиките и приоритетите на неформалното образование, които съвпадат с  актуалните приоритети на Форум театъра. В разработката се посочват основните принципи на Форум театъра, неговите цели и задачи като аспект на неформалнотo образование. Широко застъпени са предимствата на Форум театъра като добра практика в сферата на неформално образование при работа с подрастващи и младежи.

Неформалното образование се развива с изключителни темпове през последните години в целия Европейски съюз както и в новоприетите страни членки. Развитието е обусловено от новите социално-икономически условия в нашите страни и от развитието на гражданското общество.

В най-популярните публикации неформалното образование се определя като комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даването на образователна степен. Неговите характеристики са:

1.То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.

  1. То е преднамерено и целенасочено, но не е ориентирано към определена процедура за сертифициране.
  2. Обхваща по-скоро съвременните усилия на участниците за решаване на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.
  3. То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.
  4. То е гъвкаво и центрирано в учащия се.
  5. То е по-скоро практическо, отколкото теоретично.
  6. Програмите за неформално образование са независими и по-малко податливи на външен контрол.
  7. То е по-икономично, тъй като използва всякакви пространства и средства за образователни цели.
  8. То представлява един непрекъснат процес, съпътстващ ученето през целия живот на човека.
  9. Неформалното образование се основава на взаимно доверие и уважение, което при това окуражава задаването на въпроси и рефлексията.(Innovation in Literacy and Non Formal Education. –In; Literacy Watch BULLETIN, January 2001-N17)

В своята същност неформалното образование е подход, който може да бъде използван с възрастни, младежи или деца, в класната стая или извън нея. То е фокусирано върху нуждите на учащите се. Използва ресурса на учащите, черпейки от техния опит, уважавайки тяхната личност, достойнство, чест и принадлежност.

През последните години се наблюдава от една страна, разграничаване на параметрите и значението на формалното и неформалното образование, но от друга страна се създадоха нови мостове и канали помежду им, както и обединяване на усилията на институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващият брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

Напоследък изследванията за човешките същества, като личности и като част от обществото претърпяха развитие. Когато говорим за количествени промени, даже когато са в корелация с други промени, като физически, интелектуални и личностни, ние имаме предвид отнасящите се до отношението, структурата и личностната организация. Колкото по-широк е спектърът на информационните, образователните и алтернативните услуги за  всички категории от населението, толкова по-възходящо протичат личностното и социалното развитие.

В този контекст, на европейско ниво, съучастните изкуства станаха ценни алтернативни методи за доживотно обучение и личностно развитие. Те са неделима част от неформалното образование вече и у нас. Съучастните изкуства включват поредица от интерактивни методи, като Форум театър, чиито корени са както в образованието, така и в театъра. Съучастните изкуства и Форум театърът, в частност, работят с емоционална интелигентност и предоставят сигурно пространство, където професионалистите – педагози, психолози, социални работници и артисти се срещат с хора на равна основа, за да работят заедно. Поради своята гъвкавост, тези методи могат да бъдат успешно прилагани в работата с групи  от различни социално икономически условия и образователни нива, от млади хора, конфронтирани от насилието или риска, до групи от хора със специални нужди, изправени пред образователни, адаптационни и поведенчески проблеми.

Значителен принос в развитието на съучастните изкуства принадлежи на бразилския режисьор Аугосто Боал, основател на “Театъра на потиснатите”.  Аугусто Боал  е повлиян от бразилския педагог Паоло Фрейре и неговия социален поглед към неформалното образование. Двамата се срещат работейки заедно в проект за ограмотяване в Перу.

Името на Паоло Фрейре и неговата „Педагогика на угнетените“ се свързва с идеите и практиката на прогресивната педагогика. Според Фрейре аформалното и народното образование се подчиняват на принципите на диалогичността. Образованието е съвместна работа, основана на уважението, а не е едностранно влияние. Той нарича традиционното образование „банкиращо“, защото то сякаш прави готови, предварително подготвени отвън депозити в ученика, а не го подпомага да се развива пълноценно и самостоятелно. За него практиката е информирано действие, свързано с определени ценности, чрез което всеки може да участва в сътворяването на живота и света. Затова алтернативното образование е тясно свързано с общността. Той настоява образователните дейности да са естествено включени в жизнения опит на хората и да са основани на съзнателни избори и решения (Николаева, 2008).

Образованието е продукт и реконструкция на знанието. То е съзнателно, а не въображаемо натрупване. Аугусто Боал сглобява дидактичното устройство на Фрейре и артистичните устройства на конвенциалния театър и така получава един троен резултат – естетически проект с образователен и социален ефект.

Съществуват три основни разновидности на „Театъра на потиснатите“ на Аугусто Боал, които биха могли да  се препокрият и да си взаимодействат, а изборът на един или друг от трите вида зависи от ситуацията, в която се извършва работата и от целта на театралния и образователен процес. Тези три вида са:

  1. Театър на образа (Image theatre)
  2. Невидим театър (Invisible theatre)
  3. Форум театър (Forum theatre)

Основополагащо и за трите вида е участието на хора с и без театрален опит, без ограничения на възраст, пол, раса, социална и културна принадлежност. Изключителната демократичност, достъпност и широкият спектър на изразни средства прави от “Театър на потиснатите” въздействащо средство за дискутиране, полемизиране и в крайна сметка опит за решаване на лични, обществени и общочовешки проблеми, с една дума всичко, което тревожи и вълнува хората в техния живот.

Театърът на образа е поредица от упражнения и игри, която поставя участниците лице в лице с истини за обществото, семейството и между човешките взаимоотношения, без употребата, поне в началото на говоримата реч. Участниците правят по темата неподвижни изображения на свои случки, чувства, преживявания или отношение към нещо, най-общо случаи на потисничество от един или друг характер. Групата предлага заглавие или тема, които след това биват изобразявани във вид на скулптори със същите наименования, като използват своите или други тела като “глина”. При това образът не остава статичен, а както и в останалите форми на “Театърът на потиснатите”, застиналата картината е жизнено важен фактор в този вид работа. Групата от участници вижда най-различни по вид и смисъл картини в повечето случаи с изненадваща връзка между тях, често неща, за които самите скулптори не са си давали сметка. Изображенията са независими от езиковите и културните бариери и както  Боал показва, често разкриват неочаквано универсални истини. Освен това работата с изображения е по-демократична и не привилегирова хората с по-добра словесна култура.

Изобразяващият театър може да бъде използван като подготовка за Невидимия театър или Форум театърът и е основополагащ за някои форми на терапевтична работа отразени в книгата на Боал (1995).

Невидимият театър включва публиката като участници без дори те самите                    да знаят това. Те са едновременно и зрители и участници в драматична сцена, но докато тя се случва (и обикновено дори след нея) те не знаят, че това е само театър, а не “реална действителност”. Разбира се това е също реален живот доколкото по време на случването хората и реакциите са достатъчно истински. Това е театър, който не се състои в театрална зала или някое друго театрално пространство, а на обществени места, които не бихме свързали с игра или представление – метрото, заведението, магазина. Няколко актьора подготвят сцена, която след това разиграват на публично място като обикновено има включено необичайно “извън нормата” поведение в дадена социална среда. Очевидците биват въвлечени в спор, обикновено подпомагани от актьори – провокатори смесени с публиката и изразяващи две противоположни реакции на това, което става.

Невидимият театър е начин за стимулиране на дискусии, въвличането на хората в проблеми, под формата на обществен форум. Той може да бъде сравнен с “агитиран” уличен театър, така, че публиката е свободна да заема каквато и да е позиция и да предложи всякакъв изход от създалата се ситуация, без да има чувството, че е поучавана. Това е друг принцип в “Театъра на потиснатите” – никога да  не бъде дидактичен със своята публика, а да набляга на процеса на взаимно учение.

Форум театърът представлява ефективно средство за интервенция на личностно, социално, политическо, образователно равнище и в по-малка степен на психотерапевтично равнище. Методът се основава на използването на театралния език и естетичното пространство, с цел да се стимулира активното вмешателство на публиката, и да се улеснят интерактивните реакции между актьорите и публиката. Последната се превръща в зрители-актьори, обединени в усилието да изследват, анализират и преосмислят проблемите, с които се сблъсква групата, към която принадлежат.

Форум театърът е театрална игра, в която проблемът бива показан в неразрешена форма. Публиката (активни “наблюдатели”) бива насърчавана да се съсредоточи върху определен проблем или тема, да вникне в него, да го разбере по-добре и да изпробва различни възможни решения. Проблемът винаги е някакъв симптом на потисничество и обикновено включва видима форма на такова потисничество и протагонист (главен герой), който е негова жертва. В неговата най-изчистена форма и актьорите, и зрителите участници са жертви на подобно потисничество. Ето защо те са в състояние да предлагат различни решения тъй като са лично запознати с този вид потисничество. След едно показване на сцената, наречено “модел”, то бива показано отново в забързана форма, следвайки същия ред на събития, докато член на публиката не каже : “Стоп!”. Тогава той заема мястото на протагониста и се опитва да надделее над потисничеството, опитва се да предизвика позитивна промяна в положението на потърпевшия като променя поведението му по удачен според него начин.

Това е интерактивна форма на състезание между зрителите участници, които се опитват да доведат сцената (или пиесата) до различен край, в който затвореният кръг на потисничество е разчупен и актьорите, които видимо полагат усилия да доведат пиесата до първоначалния финал, в който протагонистът е победен, а потисникът тържествува.

(жертва) → персонаж →актьор → публика ← общество

На мястото, където актьорът се среща с публиката, в театралното  пространство, обществото застава с лице срещу изкупителната жертва при двойна степен на отстраняване. Индивидите, които съставляват публиката, “напускат” обществото и “остават” в театъра, където играят ролята на обществото и реагират повече като група, отколкото като отделни индивиди. Актьорът изпълнява персонажа, зад когото стои жертвата.

Водещият на тази игра се нарича “жокер” и неговата функция е да осигури главното протичане на играта и да обучи и направлява публиката по правилата, а именно да търси реални решения на реални проблеми. Той помага на зрителите да открият различен начин на мислене, да бъдат критични към това, което чуват, виждат или усещат. Ролята на „жокера“ напомня ролята на обучителя – не налага, не критикува, уважава предложенията на участниците, без да избира посоката. „Жокерът“ изяснява съобщенията, промотира участието на всички, дава свободно пространство за размисъл и действие. Той е обучител, някой който придружава обучаемите в света на тяхното познание, до мястото, в което всички участници се променят и научават, че могат да променят света.

Чрез Форум театъра насочваме вниманието към различните възможни варианти на реакция при една и съща ситуация. Намирането на решение като изходна точка от Форум театъра не е задължително. По-важното е да се провокира добър дебат, в който да бъдат чути максимален брой мнения. Дискусията, конфликтът между различните идеи, аргументите и контрааргументите трябва да предизвикат, стимулират и подобрят подготовката на зрителите за намирането на решения в реалния живот. Форум театърът стимулира участниците към заемане на активна позиция при избор на поведение, повишаване на уменията при справяне в неочаквани ситуации, осигуряване на атмосфера на искреност и доверие и подобряване на груповото взаимодействие.

Бразилският режисьор Аугосто Боал разработва и широко практикува тази театрална техника, чиято цел е да обучава и стимулира хората да “играят” активна роля в своята общност. Така те могат активно да участват във взимането на решения по социални, икономически, политически и лични проблеми. Признат от Обединените нации посредством ЮНЕСКО като официално “средство за социална промяна”, Форум театърът е изключително ползотворен и полезен за оказване на влияние върху законодателството и за създаване на ангажирано и просветено гражданство, уважаващо човешките права и отговорности.

Актуални приоритети на неформалното образование, които съвпадат с приоритетите на Форум театъра са:

  • Превантивното образование – СПИН и ХИВ, агресия и насилие, справяне в интеркултурна среда и др.;
  • Учене през целия живот;
  • Развитие на творчески възможности и потенциал на хората от всички възрасти и групи;
  • Гражданско образование.

У нас Форум театър се прилага при работа с деца и младежи по проекти в отделни училища в София и страната на теми главно свързани с агресията и насилието в училище, домашното насилие, сексуално и репродуктивно здраве, при работа за превенция от трафик на хора и наркомания, и др.

Форум театърът дава възможност на младите хора:

  • Да създадат подкрепяща, мотивираща и стимулираща за развитие среда, в която участниците да споделят свободно за нещата, през които преминават в тази противоречива възраст;
  • Да осигурят продължително и устойчиво пространство, с възможност за натрупване на познания за себе си и другите;
  • Да осигурят защитена среда за изпробване на различни мнения и предложения по отношение на конкретен проблем, за споделяне на опит, за учене и забавление;
  • Да откриват положителните качества и таланти у всеки участник, както и да стимулират изразяването им в света чрез дейности и проекти;
  • Да обогатят участниците като им дадат преживяване за работа в група, групова динамика  и усещане за лична отговорност и позиция в групата;
  • Да се свързват с младежи от различни социални групи с фокус върху споделяне на опит и взаимно обогатяване;
  • Да вдъхновяват младежите за участие в различни социално значими проекти инициирани от тях самите и техните приятели;
  • Да създадат пространство за пресечна точка между опита на възрастните и енергията на младите хора;
  • Да помогнат на участниците при навлизането в света на възрастните с яснота и увереност;
  • Да предложат алтернативно образование и обучение по теми, които не се засягат широко в учебната програма като: СПИН и ХИВ, агресия и насилие, справяне в интеркултурна среда и др.

Да работиш с млади хора е вдъхновение и предизвикателство. Вдъхновение, заради бързината, с която могат да се развиват и заради мъдростта, която носят – необременена от опита и белязана с гения на новото и различно поколение. И предизвикателство, заради трепета дали ще привлечеш вниманието им, ще успееш ли да удовлетвориш техните нужди и очаквания, ще имаш ли отговор на всички техни въпроси.

Форум театърът е аспект на неформалното образование защото:

  • Дава възможност за решаване на определени, специфични обществени проблеми;
  • Насочен е към образоването на конкретни обществени групи без да има за цел тяхното сертифициране;
  • Преминава през експериментален етап и е по-скоро практически приложим отколкото теоретичен;
  • Дава възможност за иницииране на програми и проекти, които са значими за дадената общност;
  • Дава възможност за гъвкавото му приложение и е насочен към конкретна група с конкретен проблем;
  • Независим е и използва всякакви пространства и средства за образователни цели;
  • Съпътства ученето през целия живот;
  • Окуражава задаването на въпроси и рефлексията като се основава на взаимно доверие и уважение.

Образованието днес е не само модел на приемственост между поколенията в усвояване и развиване на опита, нито единствено инструмент за личностно развитие или професионална подготовка. Все по-често то е и модел на развлекателно поведение или дейност, компенсаторно развитие, тип информационна система, творческа лаборатория, вариант на социално интегриране и идентификация, среда на самоусъвършенстване, себеутвърждаване и конкуренция.

Цитирана литература:

Николаева,С.(2008) Неформално образование. Философии. Теории. Практики. ЕКС-ПРЕС

Boal, A.(2005)  The Aesthetics of the Oppressed

Innovation in Literacy and Non Formal Education. –In; Literacy Watch BULLETIN, January 2001-N17

 

Трета организацонна среща –

Виена; 15 – 16 януари, 2017
Организация – домакин: ARGE grenzen erzaehlen

Mясто на срещата: IFF Fakultät für interdisziplinäre Forschung und Fortbildung, Universität Klagenfurt, Schottenfeldgasse 29, 1070 Vienna

14.01.2017 – съботапристигане

15.01.2017, неделя

10:30                                     Регистрация

11:00 – 13:00                      Обсъждане на подготовката на  e-брошура с  описание на прилаганите методи

13:00 – 14:00                      Обяд

15:00 – 17:00                     Дискусии по подготовката и приемането на междинния отчет; изводи

19:00                                     Вечеря в Alt Wiener Gastwirtschaft Schilling, Burggasse 103 http://www.schilling-wirt.at/

16.01.2017, понеделник

9:45                                        Регистрация

10:00 – 13:00                      Какво още трябва да постигнем? Планиране на тренинга във Виена

13:00 – 14:00                      Обяд

14:00 – 18:00                      Устойчивост (уебсайт, Facebook), гарантиране на качеството и мерки за подобряване на резултатите на EUPIN

19:00                                     Вечеря в Gasthaus zur Stadt Krems, Zieglergasse 37 http://stadtkrems.steman.at/

17.01.2017, вторник  заминаване

Exif_JPEG_420

Стефансдом

Exif_JPEG_420

Белведере – Климт

Exif_JPEG_420

Работни задачи

Tренинг във Виена, 18-24 февруари 2017 г.

Организация-домакин на събитието: ARGE grenzen erzaehlen

18 февруари, събота – ден на пристигане19 февруари, неделя

13.00 Приветствие и представяне на дневния ред

13.30 – 16.00 Семинар „Научете се да задавате граници“, Jadzia Konopacka (POS)

16.00 – 16.30 Кафе пауза

16.30 – 16.50  Да танцуваме, Хания Ястребжска-Гжела (POS)

16.50 – 17.50 Шиацу, Ангелика Брехлемахер (ARGE)

17.50 – 18.00 Обратна връзка

19:00 вечеря в Gastwirtschaft Schilling, Burggasse 103 http://www.schilling-wirt.at/
20 февруари, понеделник

13.00 Интеграционен проект IGOR, Brigitte Gadnik-Jiskra и Monika (ARGE / POS)

13 – 14.30 обяд, пица, покана от ARGE

14.30 – 15.00 Денс (POS)

15.00 – 16.00 Работна среща с хартия, Мария Халупова (СЛОВАКИЯ)

16.00 – 16.30 Дискусия / обратна връзка
21 февруари, вторник

14.00 – 16.00 Музикална терапия, Ханя (POS)

16.00 – 16.30 Кафе пауза

16.30 – 18.30 Работилница за производство на бижута, Anja (SOZM)
22 февруари, сряда

10.00 – 11.30 Работилница за хляб (видео), Анна Лалковска (БАСД)

11.30 – 12.30 Интервю с Криста Постър (ARGE)

12.30 – 14.00 Обяд (виетнамска кухня)

14.00 – 16.00 Креативен семинар, Виолина (T-R ЦВЕТЕ)

16.00 – 16.30 Кафе пауза

16.30 – 17.30 филм и семинар „Тайчи“, Марчин (POS)

17.30 – 18.00 Дискусия и обратна връзка

19:00 Вечеря в Gasthaus zur Stadt Krems, Zieglergasse 37 http://stadtkrems.steman.at/ 

23 февруари, четвъртък

10.00 – 13.00 Изследване на градската среда и обяд

13.00 – 14.00 Оценяване и обсъждане

14.00 – 15.30 Обяд

15.30 – 17.00 Репетиция на танцова група
24 февруари, петък – заминаване

 

КАРТА НА МЕЧТИТЕ (Творчески семинар)

 VILUN-WS VILUNws11 VILUNws
Водещ: Виолина Василева-Александрова; 22.02.2017; ВиенаНа кого може да послужи?
На социални работници с целева група възрастни хора, предимно жениБРОЙ НА УЧАСТНИЦИТЕ
НеограниченНЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ:
Маси и столове за всички участници
Предварително уведомление, че за да участват, те трябва да своя снимка, която харесват и малки предмети с положителна емоционална стойност за тях, естествени материали (листа, мидички и др.).МАТЕРИАЛИ:
Големи листове от картон A2
Ножици
Лепяща лента
Лепило
Списания, вестници, рекламни брошури
Пастели, бои, химикалки, маркери;
Парчета плат, панделки, естествени материали

ВРЕМЕТРАЕНЕ:
120 мин.

ИНСТРУКЦИИ:
На фона на тихата музика Водещият приканва участниците да се върнат умствено в детството си, да си спомнят какво са обичали да правят, за какво са мечтали.
Дали тези мечти са свързани с конкретни лица и предмети?
Как мечтите им се променят през годините?
Дали те все още имат някои от детските си мечти, които се стремят да постигнат?
Нека участниците да напишат на лист хартия мечтите си, свързани с най-малко 10 свободно избрани от тях, различни сфери на живота си: здраве, вяра, семейство, взаимоотношения, образование, просперитет, слава, кариера, бъдеще и т.н.
Всеки участник създава своя карта на мечтите, намира и украсява специално място за всяка от тях.
Добре е всеки участник да изпрати свое положително послание към Вселената, или да го намислят заедно,  да го напишат на картите си и да ги държат близо до очите, сърцата и умовете си.

 

ЗАПОЗНАВАНЕ С ГРАД ВИЕНА, под ръководството на Фелис Франк

Стефансдом (137 м) Куполът е посветен през 1147 г , в самото началото на навлизането на романтиката като стил в архитектурата. Посвтен е на Свети Стефан, първомъченикът, убит с камъни през 31г.сл.Хр, времето на преследване на християните в Ерусалим.
По време на Втората световна война катедралата била спасена от умишлено унищожение от капитан Герхард Клинкит, който пренебрегва заповедите на коменданта на града да „изстреля сто снаряда и да остави само отломки и пепел „. На 12 април 1945 г., когато Съветската армия влязла в града, цивилни грабители запалили пожари в близките магазини. Ветровете разнесли огъня до катедралата, покривът бил тежко повреден и се срутил. За щастие, изградени защитни тухлени арки около амвона, свели до минимум повредите на най-ценните произведения на изкуството. Pummerin, най-голямата камбана в Австрия, също била повредена и много австрийски граждани дали дарения да нова камбана и керемиди.

Възстановяването на това бижу на готиката започнало веднага и катедралата била частично възобновена през 1948 г. и напълно –  23 април 1952 г.
Отляво и отдясно на главния вход можете да видите два стълба, които носят на върха гениталиите и на двата пола, което е много необичайно за римокатоличес- ката църква. Някои историци  мислят, че вероятно са построени от наемни строители, които са ги  построили съгласно своите традиции. Колоните съответстват на Boaz и Jachin, два медни, месингови или бронзови колони, които стоят в портала Храма на Соломон, първият храм в Ерусалим.

1
От лявата страна на главния вход можете да видите две железни барове, които са виенски стандарт мерки за спално бельо и гоблени. Това позволява на търговците да се съобразяват с местните регламенти.

2

От дясната страна на купола може да се видят очертанията на Параклис на Магдалена, построен върху параклиса на Вирджил (13-ти век, преоткрит през 70-те години, когато се строи метрото).
.

3

Катедралата Свети Стивънс се отразява в модерните прозорци на Haas Haus (1990 г., от архитект Ханс Холейн). Забавни факти: Магазините вътре не правят       никакви бизнес, един специалист по Фън Шуй, от когото потърсиха консултация, обясни, че сградата изглежда като кривописна картина на Пикасо и входът, надвисен до първия етаж, не би бил твърде привлекателен за влизане. Така че, всички малки магазини бяха затворени и международна модна компания преустрои целия интериор и сега Клиентите използват страничния вход.
Stock im Eisen (тояга в желязото) е средната част на дървен ствол, наричано Ноктено, което още от средновековието стотици нокти са почукали за късмет.
Оригиналният смърч започва да расте около 1400 г. и да се разцепва около 1440 г. През 18 век бил създаден Обичай пътуващите ковачи и чираци да почукат нокти в това дърво за късмет.

Pestsäule 1697 след епидемия от едра шарка, Паметната колона бе сътворена в период от около 20 години от различни скулптори. Колоната на Свете Троица се счита за Висок Барок и е копиран в цяла Австрия.

4
Паметникът на Холокоста „Judenplatz“ е инициатива на Саймън Визентал и е проектирана от Британската художничка Рейчъл Уайтред. Мемориалът възпоменава 65 000 убити австрийски евреи по време на Холокоста и бе открит на 25 октомври 2000 г. „Този паметник не трябва да бъде красив, трябва да причинява болка.“
Преминавайки по тясната улица на Хаархоф, минавайки през Нагъргасе в посока към най-хубавия квартал Kohlmarkt, посещаваме известния сладкарски магазин Demel, където е била изобретена Sacher Torte, за да погледаме как сладкарите работят.

Хофбург е бившият императорски дворец, резиденция на хабсбургските монарси, днес сградата дава изложбени зали за голям брой музеи (например музея Сиси),
като места за провеждане на събития (напр. Големи балове) или като Офис на  Федералния президент.
Heldenplatz Съдбата на скулптора Anton Dominik Fernkorn отразява възможностите, но също и натиска, на който са подложени артистите от „пръстена“ на управляващите. Замисълът на Статуята  на ерцхерцог Карл като конник на Фернкорн е да направи статичното представление, за което за пръв път използва монументален бронз. Фигурата има само  две опорни точки.

5 6

Благодарение на огромния успех, Фернкорн беше получава втора поръчка. За втората скулптура на Принц Юджин той трябва да използва опашката на коня за баланс. Той не може да понесе физическото и психологическо натоварване на задачата: Преди да завърши статуята, той беше поставен под медицински контрол, и в крайна сметка да прекара остатъка от живота си в лудница.
Мария Терезиенплац (родена1717) Тя е суверен на Австрия, Унгария, Хърватия,
Бохемия, Трансилвания, Мантуа, Милано, Лодомерия и Галисия, Австрия, Холандия и Парма в продължение на четиридесет години. По брак тя била херцогиня на Лорейн, велика херцог на Тоскана и Свещената римска императрица. Франц Стефан бил съпруг на съпругата си. Въпреки любовта си към него и неговата позиция, Мария Тереза никога не позволявала на съпруга си да решава държавни въпроси и често го отхвърляли от заседанията на съветите, когато не били в съгласие.

Мария Тереза родила шестнадесет деца, тринадесет от които преживели едва ранната детска възраст.

Беше толкова консервативна по начин на управление, колкото в религиозна, но осъщесвила значителни реформи за укрепване на австрийската военна мощ и бюрократична ефективност. Въвела задължително посещаване на училище, премахване на мъченията изобщо и др. Удвоила държавните приходи.

7Паметникът „Мария Терезиа“ е обграден от Природонаучния музей, Музея за История на изкуството и Квартала на музеите.
Но ние имахме други планове! Отидохме се на трамвайната спирка, сменихме трамвая с метрото и накрая стигнахме до автобуса
Насладете се на красивата гледка от върха на Каленберг.

9 11