2017 - „В Европа, с нас или без нас – съдбата на изключените и чуждите“

Програма „Еразъм +“

2014-2020

Ключово действие 2:

Проекти за стратегическо партньорство

„В Европа, с нас или без нас – съдбата на изключените и чуждите“

СПОРАЗУМЕНИЕ № 2016-1-PL01-KA204-026320 (4)

Резюме на проекта

Проектът „В Европа, с нас или без нас – съдбата на изключените и чужденците“ предприема действия от името на различни групи в неравностойно положение, включително възрастни хора, жени в трудна ситуация, жертви на всички видове насилие, хората с образователни увреждания, мигрантите (с особен акцент върху съдбата на жените), като се противопоставяме на тяхното дискриминиране. Пет партньорски срещи са планирани, включително две от 5 учебни дни, по време на който участниците – преподаватели от партньорските страни на този проект – ще придобият знания за трите специфични методи (биографичен разказ за интервю, биографична разговор, драма). Тези нови умения ще се използват за диагностициране на проблеми и опит да се разрешат, и първата стъпка в тази посока ще е да развиват профили на възрастни от различни възрасти (25 + / 60 +) от среди в неравностойно положение. Във всяка страна, ще бъдат проведени няколко биографични интервюта с представители на целевите групи, и съдбата им ще бъдет визуализирани с помощта на драма. техники. Следващите въпроси ще бъдат повдигнати в интервюта: към местни жители: Какво е тяхното желание да приемат „непознати“, какви знания те имат около проблема за миграцията и бежанците, какво е тяхното политическо съзнание, какви са техните стереотипи по тази тема , и дали те биха искали да се окажат в положението на мигранти в собствената си страна. Други въпроси, които ще бъдат повдигнати, ще се отнася до проблема с Евро-сиропиталище, а именно влиянието на миграцията на родителите и отглеждането на деца от баби и дядовци. От друга страна, ние ще искаме да знаем какви са били очакванията на мигрантите, свързани с новата дестинация, както и дали те са изпълнени, каква е причината за емиграцията им, как е направен избор на дестинация и какво е тяхното познаване на социалните, географски и културни обстоятелства в страната по местоназначение. В Арт център Poleski, художествените дейности на координиращата организация, ще бъдат подкрепени от членовете на Центъра за активни пенсионери, работещи там.

Проектът е насочен към обучение на персонала и инструктори на европейските институции, участващи в проекта, както и група от обучаеми, свързани с тези институции, и на хората от групите уязвими към маргинализация. Дейностите по проекта ще покрие участват около 1000 души, сред слушателите и зрителите. Основната цел на нашия проект е да се подобри качеството на образованието и ученето през целия живот. Въпреки това, също толкова важна цел е да се отрази на такива понятия като: омраза, уважение, милост и любов, и изграждане на диалог между хората, така че те да говорят помежду си, и са любопитни за всеки друг. Проектът има за задача да елиминира страха от чуждестранни мигранти. Траен резултат от проекта ще бъдат: една общодостъпна интернет страница на проекта, страниците на партньорските организации, линкове към проекта на страниците на други организации, работещи срещу дискриминация и изключване, електронна брошура с описание на методите и резултатите от проект на английски и на националните езици на партньорски организации.

ПЪРВА ОРГАНИЗАЦИОННА СРЕЩА

Програма:
Неделя, 12 февруари: Пристигане на партньорите

Понеделник, 13 февруари
Местоположение на конференцията: „Bürgerbüro“, Untere Laube 24
9.00 – 9.30 Представяне на партньорските институции
9.30 – 10.30 Разпределение на проекта / Разписание / Работа в малки групи
10.30 – 11.00 Кафе пауза
11.00 – 12.45 ч. Представяне на „Die Konstanzer Biograficgespräche“ (Gödelitzer Modell) от Elke Cybulla, служител по интеграцията на Констанс и Zahide Sarikas, член на Съвета на Констанс

13.00 – 15.00 Обяд в ресторант „Münsterhof“
15.00 – 17.30 обиколка из изложбата „Дух“ – проект за идентичност и културни отпечатъци

и най-добра практика „Значението на първото име за нашата идентичност“ от Elke Cybulla

Ела, кажете ни името, с което те наричат там у дома –

Майка, баща, съграждани, съседите наоколо.

Със сигурност никой човек на света не е безименен, всички са наречени.

Роден във висшето общество или в схлупена колиба,

веднага щом рожбата види светлината

Родителите му винаги го наричат, след като се роди.

Омир, Одисея, Книга VIII

Имена в културната комуникация

Всяка култура има свои собствени имена. Много култури разглеждат собствените имена не само като принадлежащи на хората, но и като идентични с тях. И докато всички култури прилагат наричането с малки имена, правилата за използването им, както и за даването им, може да се различават.

Обичайно официалното даване на имена е предписано от националните закони и разпоредби. В същото време може да съществуват и неофициални правила за именуване. Тези неофициални практики могат да имат специална лична стойност.

Социалните промени се отразяват както в официалното, така и в неофициалното даване на имена. Например, в страните от Близкия зточните фамилните имена са въведени през 50-те годинии на 20-ти век. Самоизбраните имената често са израз на самосъзнание и принадлежност, поради което правилното им произношение и правопис са от изключително значение.

Правилната употреба на имената е от основно значение за междуличностната комуникация. Те се използват като пълно име, включващо собственото и фамилното имена – в различна подредба, само собствено или само фамилно име, име, чрез което лицето е известно, галена форма, съкратена форма, псевдоним,

фамилното име в ролята на о бръщение, сързано с информация за адрес, части от подходящо име или заглавие, използвани вместо името или като подходящо разш ирение към него.

Това може решително да повлияе на връзката между комуникационните партньори.

При употребата на всички култури, промяната или пропускането на име предават уважение или презрение, подигравка или признаване; Те предават интимност, нежност или дистанциране и порицание. Избраната форма на обръщение предава социалните роли и елементи на взаимоотношенията. „Неправилно“ подбраната форма на обръщение може да натовари социалните връзки. Например, използването на неформалното „ти“, вместо официалната „Вие“ или неправилно произнасяне на име, може да се възприема като умишлено или несъзнателно незачитане. Подходящото използване на подходящо име помага при установяването на контакт в разговорите между партньори и може да допринесе за тяхната готовност за сътрудничество. Слушането на името на човека засилва вниманието и може да улесни усвояването на новата информация.

www.i-iqm.de; Стр. 16 ; Преведено от гръцки от Робърт Фасълс.

Коментар на преводача: Това важи за езици, които имат такова разграничение, напр. Du / Sie на немски или tu / Lei в Италиански за разлика от напр. Английски и арабски, които не правят разлика между официалния и неформалния „вас“.

Препоръки за боравене със собствени имена по време на междукултурни ситуации на първи контакти:

Имайте предвид, че даването на име може да варира, а немският модел е само една от многото възможности.
Определете дали фамилното име в немски смисъл е често срещано и кое от имената е фамилно име и кое / които е / са дадено име(на). Имайте предвид, че поредността на имената може да варира дори в Официални документи в зависимост от страната на произход на лицето. Не във всички страни фамилното име е

задължително.

Уверете се, че ви е дадено пълното име на лице, а не само част от името, което

се използва в ежедневните взаимодействия.

Определете дали титлата е допълнение към името или неразделна част от него.
Запитайте как въпросното лице би искало да се обръщате към него.
Направете усилие правилно да произнесете името и, ако е необходимо, да потърсите помощ. Водете на записки относно фонетиката и правописа или подчертайте сричката с ударение, така че може да позволява бързо използване
Проверете правописа.
Полът на човек не може да бъде извлечен от непознато име. Добавете „господин“ или „госпожо“ [или „г-жа“], за да Ви помогне при кореспонденцията.
Запитайте дали една млада, неомъжена жена би искала да бъде адресирана като „г-жа“ или това би било считано за престъпление в страната на произход.
Установете дали полсът може да бъде идентифициран от мъжкото или женско окончание на семейното име. Някои жени се отказват от женската форма на своя език, за други това разграничение може да е важно. Запитване за предпочитаната форма на обръщение и правопис на името.
Не предполагайте, че семейната принадлежност може да бъде надеждно идентифицирана чрез фамилни имена. Ако е необходимо, попитайте пълните имена на всеки член на семейството.
Представете си името си и предпочитаната от вас форма на обръщение

www.i-iqm.de
Открийте Констанс

Вторник, 14 февруари:
Местоположение: Sprachendienst Konstanz, Wallgutstraße 3

9.30 – 10.30 Резюме на срещата и оценка
10.30 – 11.00 Кафе пауза
11,10 – 12,30 ч. Провеждане на курс за интеграция на мигранти по германски
12.30 – 15.00 Обяд по свой избор и свободно време
15.00 – 17.00 ч. Гранд екскурзия през Констанс от д-р Гудрън Шенкенбургер
Заседание: Вход на „Münster“

Сряда, 15 февруари
Отпътуване

ВTOРА ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА

31.03 – 03.04.2017; София

Работна зала: ж.к. „Борово“ бл.59, 6-ти етаж; Анна Лалковска

Участници: Мария Голдщайн, Изабела Пиетовска, Цвете Янева, Янко Велков, Анна Лалковска, Нели Лалковска, Мария Чалупова, Ангелика Брехелемахер, Феличе Франк, Александър Тодоровски

ПРОГРАМА:

Петък, 31 март Пристигане на партньорите

Събота, 1 април
11.00 – 12.00 Среща със Здрава Воденичарова – експерт от “Мрежа от Хлебни къщи”. Дискусия за бъдещ проект с краен срок 26.04.2017
12.00 – 12.30 Кафе пауза
12.30 – 13.00 Разработка на проекта / График / Работни групи Мария Голдщайн
13.30 – 15.00 Обяд в ресторант Happy Bar и Grill
15.00 – 16.30 Представяне на партньорските институции: Как / какво е направено досега; Всички партньори
16.30 – 18.30 „Открийте София“ – Нели Лалковска – тур
19.00 Вечеря: в ресторант „Mi Casa“

Неделя, 2 април:
10.00 – 11.00 Хора, обучени в биографични интервюта, ще разкажат на другите участници впечатленията и опита си от работата си с интервюираните; Ангелика Бречелмахер и Фелиси Франк
11.00 – 11.30 Кафе пауза
11.30 – 13.00 Впечатления и обсъждане на опит и вариации в различните целеви групи. Кои са основните целеви групи; Цвети Янева
13.30 – 15.00 Обяд в ресторанта „Zad Agala“
15.00 – 16.00 Въпросник като насоки Характеристика на интервюто (подкрепящо / не се прекъсва / уважава чувствата) Мария Чалупова
16.00-17.30 Заключения от срещата. Оценка. Анна Лалковска
18.00 Вечеря „Wine Bar“ Ул. „Парчевич“ 32

Понеделник, 3 април: Отпътуване

ТРЕТА ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА

Тренинг в Скопие, Македония

25 – 29.05.2017

Дейностите на 25 и 26 май ще се проведат в GEM клуб (Menada), Karaorman bb 1000 Скопие
Дейностите на 27 и 28 май ще се проведат в обществена зала Јавна Соба, 22, 50-та Дивизия, Скопие 1000, Македонија

ПРОГРАМА:

25 май:

11:00 – началото на дейностите, посрещане и поздравяване на партньорите от Савка Тодоровска и Мария Голдщайн
11:15 – Въвеждане на настоящите партньори
11:45 – кафе пауза
12:30 – 13:30 – обсъждане на интервюта
13:30 – 15:00 – обяд
15:00 – 16:00 – продължаване на дискусията и решаване на коя от историите ще бъдат поставени на сцената
16:00 – 17:00 – ретроспекция на деня и обсъждане на дейностите на следващия ден

БЪЛГАРСКОТО БИОГРАФИЧНО ИНТЕРВЮ

„Не можете да си представите на какъв риск сме изложени всички, колко всеобхватно е злото. Сега не сте негови преки жертви и дори не можете да си го представите. Политиците са най-голямото зло на света. „- казва Лидия

Лидия е сирийска жена, силно вярваща християнка, преподавател по английски език. От край време семейството й живее в центъра на град Хомс. Техният квартал е заобиколен от 13 християнски църкви. Баба й е билкарка и тъче най-красивите килими в света. Баща й рисува чудесно; завършва хирургия в България. Той успешно съчетава изкуство и наука и създава частна болница по пластична хирургия в гр. Хомс. В България се влюбва в майката на Лидия, също лекар. Но дъщричката й е само на 5 години, когато тя ги оставя и се връща в родината си.

Лидия има син и дъщеря. По времето, когато избухва войната, момчето е на 21, а момичето – на 17 години. Докато дъщеря й е старателна ученичка, синът й е темпераментно артистично момче, което протестира срещу полицейската цензура и рекет в страната.

Повлияни от арабската пролет, дузина 15-годишни деца от град Дера написват на стената „Долу режимът на Асад!“ Полицията ги затваря и малтретира.

Техните родители, а след това и много други граждани от различни части на Сирия излизат на мирни демонстрации в защита на младите хора. Лидия също е на площада – та нaли синът й можеше да бъде едно от тези деца?! Полицията стреля, има убити. На улиците се появиха кутии с оръжие. Опозицията се въоръжавз охраняваше и също започва да стреля. Войната започва.

Асад обсажда града с танкове; населението масово го напуска. Хората се заселват в близките села. Една нощ Лидия бива предупредена, че полицията има списък с демонстранти и ги търси. Тя изпада в паника и семейството незабавно прекосява Турция, през 2012 г. това все още е лесно.

Сега тя и съпругът й работят в София. Децата им все още учат в университети, но също работят. Те похарчват много от семейните си пари, за да помогнат на най-добрия приятел на сина си също да пресече границите и да се присъедини към тях. „В Сирия няма гражданска, а световна война, само че на територията на моята страна. Всеки ден там разпъват хиляди Христосовци, и заплакват хиляди плачещи Деви Марии. И всеки ден аз плача за тях „- казва Лидия.

На 25 май 2017 г., след като всички участници представиха интервютата, които бяха направили, екипът избра историята на колегите от Македония – Националния Съвет по Равнопоставеност на Половете. Президентът на НСРП, г-жа Савка Тодоровска ни разказа следната история:

Преди месец г-жа Мария, хърватка, позвънила на SOS телефона в Македония. Казала, че е загубила дъщеря си Дария преди 25 години. Тогава момичето й се залюбила с млад македонец, който бил на гурбет в родината й Хърватия. По време на войната заминава с него някъде в Македония и от тогава не я е чувала

С помощта на полицията НСРП намира Дария в малко мюсюлманско село. Тя била променила вярата и името си, сега била Сузана. Ето защо майка й не могла да я намери толкова дълго. Сузана има голям син и дъщеря. Нейният син Емин помагал на баща си, но дъщеря й Резарта, избягала от дома си и живеела на брачни начала с различни мъже.

НСРП създава възможност за Сузана и Резарта да се преместят в Хърватия. Сузана избира отново да стане Дария и да живее с майка си Мария, но Резарта се връща в Македония и отново сменя партньорите си.

26 май:

11:00 – 12:30 – определяне на сцените, които ще се изпълняват в пиесата
12:30 – 13:30 – определяне на въпросите, които ще бъдат адресирани до аудиторията
13:30 – 15:00 – обяд
15:00 – 16:00 – ретроспекция на деня и обсъждане на дейностите на следващия ден
Във втория ден на уъркшопа започна разработването на историята като форум театрална пиеса. Развитието на фабулата бе разделено на три етапа: 1.)Връзката на Дария с младия македонец до раздялата й с майката; 2.)Съвместният ѝ живот до откриването ѝ;3.)Случилото се с нея и дъщеря ѝ след откриването ѝ. Участниците бяха разделени на 3 групи, така че да имат възможност в комуникациите си да ползват и втори език, различен от английския. Първият етап бе разработен от представтелите на България и Македония; вторият – от многобройната полска група, а третият – от колегите от Германия и Словакия, всички владеещи немски език. За изясняване на историята бяха зададени въпроси на г-жа Тодоровска, така че пост югославката действителност да стане разбираема за нас, чужденците.
- „Защо майката търси дъщеря си чак след 25 години?“ – многократно я е търсела, но след войната съществувалите в бивша Югославия структури са разрушени; територията е разделена на множество държави; издирването на изчезнали близки е масово
- „Майката не е ли знаела каква е религията на момчето?“ – по времето на социализма всички се водят атеисти и за религия не се говори
- „Защо майка и дъщеря не са си разменяли визити и писма?“ – Хърватия е била във войната, а Македония – не. Пресичането на границите е трудно и нежелателно, пощите не работят

27 май:

11:00 – 13:00 ч. – семинар, проведен от германските партньори
13:00 – 15:00 – обяд
15:00 – 17:00 – репетиция на пиесата

28 май:

11:00 – 12:30 – репетиция на пиесата
12:30 – 13:00 – кафе пауза
13:00 – 14:00 – репетиция на пиесата
14:00 – 16:00 – обяд
16: 00-17: 00 – репетиция на пиесата

29 май:

11:00 – 13:00 – обиколка на града
13:00 – 14:00 – кафе пауза и дискусия за продължаване на сътрудничеството ни
14:00 – представление

Участниците изказваха различни предположения за причини, довели до известните за нас факти от живота на Дария – Сузана. Тъй като те биха могли да бъдат най-разнообразни, водещият драма-обучението български тим обърна специално внимание, че то се провежда с цел обогатяване инструментариума на партньорските организации с ефективни средства за провокиране на интеграционни процеси в обществото. Сценарият трябва да бъде внимателно разработен така, че в никакъв случай да се не допуска възможност за възникване на упрек към мюсюлманството у зрителите.

Г-жа Тодоровска беше ценен арбитър относно реалистичността на предложенията на местна почва. Със спорове и дискусии с приемания и отхвърляния на отделни предложения, финалното представление имаше следното съдържание:

***

Дария е 19 годишна хърватска девойка. На масата в кафето при нея сяда приятен млад мъж. Запознават се, кани я на дискотека. Пламва любов.

Той е македонец, работи тук по временен договор, който скоро изтича. Бърза да се връща, защото се очаква всеки момент в Хърватия да пламне война, а той не иска да се замесва. Връзката им се развива светкавично. Той й предлага да се омъжи за него и да заминат заедно за по-спокойната Македония. Дария си е много щастлива. Набързо го запознава с майка си, подписват и заминават.

Войната започва. Дария живее в мирно селце, но се безпокои за майка си. Вече 3 писма ѝ пише, а отговор няма. Пощите не работят, а пресичането на границите е трудно и опасно – няма как да се свържат с нея! А вестите, които идват от Загреб, са страховити! Християни и мюсюлмани, до вчера живели като братя, днес безмилостно се изтребват. Свекърва ѝ, етърва ѝ, както и всички други жени в селото покриват главите си и Дария с изненада открива, че живее сред мюсюлмани.За това досега не са разговаряли с мъжа си – никой от тях не се е интересувал от религия.

Дария забременява и това променя нещата. Мъжът ѝ и свекърва ѝ с мили думи я приканват да приеме тяхната вяра, за да бъдат тя и детето им в безопасност в тия размирни времена. Дария сама е усетила неодобрителните погледи на съседите си по косите си. Свекърва ѝ мята на главата ѝ красив шал и я прегръща топло. А за да разбере селото, че тя вече не е друговерка, Дария приема името Сузана.

Едно след друго им се раждат момченце и момиченце. Сузана се грижи за децата и къщата, заедно със свекърва си, а мъжът ѝ работи в града и се прибира при тях само в почивните дни.

Най-после войната свършва! Един ден у тях пристига полицай, който издирва жена на име Дария. Свекърва ѝ отрича в къщата да живее такова лице, а Сузана не се престрашава да каже истината.

След войната настъпва тежка икономическа криза. Мъжът ѝ все по-трудно си намира работа. А децата растат, парите не стигат. Той започва да пие. Когато Сузана се опитва да говори с него, той я удря. Дъщеря им Резарта се опитва да защити майка си, но също получава плесник. Побоите и скандалите стават ежедневие. Резарта се опитва да убеди майка си да напусне мъжа си, но Сузана няма къде другаде да отиде. Обаче момичето не се примирява и търси начин да напусне омразния дом.

Галантен красавец завъртява главата на момичето. Предлага ѝ добре платена работа в рекламна къща за козметика за коса. Резарта се подмамва и попада в трафика на момичета. Роднини и приятели отвръщат очи от нея.

След представянето на историята, публиката посочи като потърпевши и трите жени – баба, майка и внучка. Тя избра да направи предложения, чрез които да се опита да подобри съдбата на майката Дария – Сузана.

Направени интервенции:

1.) Дария не възразява срещу промяната на вярата, т.к. тя не е от значение за нея, но не приема промяна на името си.

В нашия случай съпругът я заплаши с развод, но това не промени решението на Дария (представена от зрителка). Тя каза, че се е надявала да запази подкрепата на новото си семейство към себе си и бъдещето им дете и се надява съпругът й да преосмисли решението си. Същевременно обаче за нея е много важно да запази контактите си и подкрепя обичната си майка, както това прави и за свекърва си. Тя иска да е равноправен партньор в брачните си взаимоотношения, а не зависима от капризите на съпруга си.

2.) Сузана разкрива пред полицая цялата истина, като успява да запази топлите си отношения със свекърва си. Тя ѝ обясни, че за другите в селото ще продължава да се казва Сузана, но иска майка ѝ да спре да се притеснява за нея и дойде да я прегърне и свекърва ѝ, като майка, трябва да я разбере.

3.)Предложено, но не и изиграно, беше в разговорите за преустановяване на ежедневното пиянство, да бъде включена и майката на алкохолизиращия се съпруг, която при мюсюлманите е свята личност.

В последвалите разговори участниците изказаха задоволство, че съвместната им работа има антивоенно послание.

ЧЕТВЪРТА ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА

Тренинг 24 – 30.11.2017; Виена, Австрия

ПРОГРАМА

Работни зали:

Venue 1, 25 – 26 November:

Universität Klagenfurt, Schottenfeldgasse 29, 1070 Vienna

Venue 2, 27 – 29 November:

Geriatriezentrum im Wienerwald / Krankenhaus Lainz, Jagdschlossgasse 59, 1130 Wien

25.11.

11.00 – 13.30 – Представяне на програмата и новите участници

Представяне „Биографични интервюта“ – Angelika Brechelmacher

13.30-15:00 – Обяд

15:00 -19:00 Interviews – Tренинг „Биографични интервюта“ – Angelika Brechelmacher

26.11:

10:00 – 13:00 – Посещение на изложби и други събития, свързани с предмета н проекта

13:00 -14:00 – Обяд

14:00 -19:00 – “Биографични разговори” – презентиране и модериране Zahide Sarikas

27.11:

10:00 – среща на Treffpunkt Hietzing U bahn-Station

11:00 –18:00 ( вкл.обяд)-

„Нашите портрети“ – уъркшоп на Brigitte Gadnik -Jiskra

“Биографични разговори с бежанци” – модератор Zahide Sarikas

Избор на история за представление

28.11:

10:00 -12:00 – Посещение на събития, музеи и изложби, свързани с предмета на проекта

12:00 – 13:00 – Обяд

13:00 – среща на Hietzing U bahn Station

14:00 – 18:00 – тренинг по форум театър, модериано от полския екип – Hanna Gzella, Jadwiga Konopacka, Marta Czajczyńska, Barbara Grabowska -Pankiewicz

29.11:

Форум театрално представление

„Детски рими от цял свят“ – Brigitte Gadnik – Iiskra

Оценка и дискусия до края на ден

Събитието, разказано от нашата участничка Бистра Драголова:

Мигрантите в Европа – интеграция и проблеми

От 24-30 ноември 2017 в рамките на проекта In Europe по програма Erasmus+ Strategic Partnership във Виена се проведе уъркшоп с международно участие по актуални проблеми, свързани с европейската мигрантска криза и моделите и механизмите за интеграция на бежанците.

На форума представители на неправителствени организации от Австрия, Германия, Словакия, Полша, Македония и България проведоха дискусии и анализи за трудностите и предизвикателствата пред процесите на интеграция и степента на готовност на европейските общества успешно да ги осъществяват. Трафикът на бежанци и икономически мигранти главно от Близкия изток, Африка и Южна Азия към Шенгенската зона изправя Европейския съюз пред сложната задача да приема и разпределя огромни маси от хора с драстично различна етнокултурна, социална и религиозна идентичност и поставя европейските общества, политическите партии и властите пред трудни интеграционни процеси.

Основен център на уъркшопа беше провеждането на тренинги в методите на биографичното интервю, форум театъра и изобразителното изкуство като средства за контакт между мигрантите и обществото, в която те се интегрират.

Техниките и методите за интеграцията на бежанците бяха експериментирани и успешно приложени в Geriatriezentrum im Wienerwald, където членовете на групата в уъркшопа се срещнаха с мигранти от различни националности, участващи в проекта IGOR (Integrationsarbeit&Gesundheitsfoerderung im oeffentlichen Raum), чието мото е „Учене чрез приятелство”. Всеки новодошъл там крие в себе си способности, които може да покаже и които са подкрепяни целево в рамките на работилници или места за практика. Проектът включва образователна и културна работа, както и обучение в обща група. С помощта на методите на биографичното интервю бяха разкрити емоционално наситени факти от живота на млади бежанци от Афганистан и Сирия, което събуди съчувствие и желание за подкрепа в групата. Техниките на театъра предизвикаха вълнение и радост в децата бежанци.

Техниките и практиките за интеграция имат и по-широко приложение и могат да бъдат използвани в различни области – социология, психология, журналистика, педагогика.

В рамките на уъркшопа участниците посетиха във Wien museum Karlsplatz мултимедийната изложба „История на придвижването: Споделени истории”, посветена на трудовата миграция от бивша Югославия и Турция. Изложбата проследява живота и съдбите на мигрантите във Виена от 60-те години, чиито първоначални намерения са за временно пребиваване и идея да се спечелят пари за по-добър живот в родината. Но плановете за ограничен престой в много от случаите се оказват нереалистични и завръщането не се осъществява. Мигрантите основават граждански асоциации, във Виена се изселват и семействата им и гастарбайтерите се интегрират в австрийското общество. Изложбата е вълнуващ поглед върху живота на тази категория хора във всичките му прояви – на работа, в училище, в свободното време.

ЕДНОДНЕВЕН ТРЕНИНГ ПО ФОРУМ ТЕАТЪР ЗА ПРИЯТЕЛИ НА БЕЖАНЦИТЕ, ВКЛЮЧВАЩ ПРЕДСТАВЕНИЕТО „ТИ СИ РАЗЛИЧНА!“

08.12.2017; София

„Ти си различнa!“ представя проблемите между майка и дъщеря – мюсюлманки, избягали от сирийската война. В България са от 3 години, майката работи, дъщерята учи в гимназия. Момичето харесва по-големите свободи, които имат тукашните ѝ връстнички, но опитът ѝ да бъде като тях е посрещнат със силна негодувание от страна на майка ѝ.