АНАЛИЗ НА ОТГОВОРИТЕ – ВХОДЯЩИ АНКЕТИ

При прегледа на попълнените анкетни карти едва при 3 от 53 респонденти се откриха негативни отговори на въпрос №1 дали дискутираните по време на процеса теми и представения от трупата проблем касае много от връстниците на младите актьори. Това показва груповата свързаност всяка от младите театрални формации, отдаденост в съвместната работа и единна проактивна позиция.

От отговорите на въпрос №2 може да се отчете, че за 52.83% от участниците представения на сцената проблем е лично преживян, но едва 24.53% са споделили това със свои близки или приятели. По-късно, при дискусиите по време на премиерите в Златоград и Чепеларе стана ясно на какво се дължи дискретността на тези млади хора. Клюката в малкия град ограничава правото им на свободен избор, наранява, дори, в някои случаи, на които те са били свидетели, води до тежки трагедии. Психологическият стрес, който жителите на малките населени места взаимно си причиняват и който са принудени да преглъщат, ги прогонва или инвалидизира. Загрижеността, негодуванието и силното желание да не живеят в такава среда ги прави да се възприемат (надяваме се тази нагласа да е устойчива) като първите бели лястовички, вестители на промяната там.

С негативното влияние на околната среда и утвърдените „модели“ на поведение, както и нежеланието да бъдат приети от младите хора се обясняват и уклончивите/ плахи отговори на въпрос № 3 – „Някой от приятелите ти би ли ти се присмял, ако кажеш открито мнението си„. Всички отговори се движат между „Вероятно„, „Не знам“ и „Може би„. Няма нито един категоричен отговор – „Не“ или „Да„.

За целта на проекта – участниците в клубовете да са носители на посланията на проекта – са важни отговорите на въпросите №4 и №5. Всички са разговаряли за проекта и са споделяли как се развива със свои приятели или близки. Никой не е останал равнодушен. 22.64% са разказали на много приятели, 15.09% са разговаряли често за него с близките си.

При тази входяща анкета преди Лагер 2 се забеляза един тревожен факт – искаше ни се нашите млади ФТ актьори да имат по-високо самочувствие, а се оказва, че почти една четвърт от тях не вярват в своите сили. Въпреки, че оценяват високо ефекта на подхода върху тях самите (Въпрос №8), са по-скоро несигурни, че техните форум театрални представления ще събудят интерес към поставените проблеми сред съученици и връстници: 7.55% отговарят с „Не„, 18.87% – „Слаб„; 16.98% – „До някъде„; 39.62% – „До голяма степен“ и едва 16.98% – „Да„. Но е добре, че екипът на проекта разбра за този факт преди последния тренинг и си постави задача да наблегне на преодоляването му за оставащите 4 месеца до края на проекта – при работата по време на Лагер 2, при третите супервизии и преди премиерите. В крайна сметка, предварителната скептичност на участниците по отношение на ефекта от тяхната работа, се оказа неоправдана. Включително и поради нарасналата им вяра в собствените умения, представленията на клубовете по места предизвикаха голям интерес и активни дискусии сред публиката.

Въпрос №7 „Какво би искал да бъде участието ти в следпремиерните изяви на трупата – Изпълнител? Водещ? Организатор? Друго?“ касае нагласите и готовността за участие на младежите в предстоящите публични събития. Зададен е във връзка с факта, че през двете супервизии колегите са поставяли различни задачи на участниците – да изпълняват различни роли, да жокерират или организират представлението. Така всеки от тях е имал шанса да опита различните вкусове на форум театъра. Безспорно най-трудна и отговорна е задачата на Жокера. Ето защо останахме изненадани и очаровани, че въпреки трудността и отговорността на тази задача, цели 16.98% от участниците са пожелали да я поемат.

Отговорите на въпроси № 8, 9 и 10 дават обратна връзка за въздействието на проекта върху младежите-участници, която е особено важно да получим преди последния обучителен модул, така че да можем да коригираме/добавим/акцентираме/надградим докато все още е възможно.
Въпрос №8 „Бяха ли полезни двете супервизии на експертите от екипа?„
Лично за теб?

Станах по-решителна.
Започнах да се харесвам.
Започнах да мисля по-организирано.
Научих се, че една цел може да бъде постигната по много начини.
Имал съм чувство за хумор.
Изненадах се, че мога да не закъснявам.
Получих много ценен съвет, от който имах нужда.
Разбрах колко е тъпо да правя предварителни заключения.
Има хора, на които им е много по-тежко от мен, а не се оплакват.

За групата?

Научихме се не да се изпреварваме, a да се допълваме.
Имаше някои, които преди ме дразнеха, а сега са ми симпатични.
Открихме, че имаме много общи проблеми.
Заедно ни е хубаво.
Не можем да се наприказваме.
Не се притесняваме да говорим за чувствата си.
Никой на никого не се подиграва.

За представлението?

Представлението става все по-хубаво.
Правим упражнения и играем игри.
Карат ни да мислим върху ролите си.
Показват ни когато не успяваме да се справим.
Опитваме различни начини и избират най-добрия.
Карат ме да се смея и плача.
Разглеждаме проблема през очите на различните герои.

Въпрос №9 „Имаш ли нужда от допълнителна подготовка и помощ за представянето си?“

Не мога да преценя.
Да преодолея притесненията си.
Повече упражнения за жокерирането, което е трудно.
Интересни актьорски задачи.

Да не се срамувам.

Въпрос №10 „С какви очаквания идваш на това обучение?„

Повече упражнения за жокериране.
Интересни задачи за импровизиране.
Весели моменти.
Разнообразни разговори.
Обсъждане на следващи проекти.
Репетиции, репетиции, репетиции…

Анализът на място на тази анкета определи основни задачи при провеждането на финалното обучение – подобряване на актьорските умения на участниците, упражнения по правоговор, импровизация и жокериране, както и комуникация с публиката. При постигане на добри резултати в тези направления очакваме самочувствието на участниците, както и увереността им когато се качат на сцена и застанат пред публиката, да се повиши.

АНАЛИЗ НА ОТГОВОРИТЕ – ИЗХОДЯЩИ АНКЕТИ

92.45% от отговорите на въпрос №1 дали обучението е оказало помощта, от която участниците са имали нужда са позитивни: 15.09% – „Да„, 77,36% – „По-скоро да„. При корелация с други въпроси се вижда, че това, което не достига е недостатъчно време и отлагане заради пандемични мерки, което ни кара да мислим, че структурата на дейностите по проекта е ефективна, но, когато е възможно, е добре да се предвиди повече време за супервизиите.
98.11% от отговорите на въпрос №2 дали е било насърчавано включването на всички участници, са позитивни. Отрицателно е отговорил един единствен участник, който за съжаление не е обяснил причината за разочарованието си.

Сродни са и отговорите на въпроси №3 и №4 дали обучителите са се съобразявали с индивидуалните темпове на работа на участниците и успял ли е всеки от тях да направи свои предложения по време на репетициите. Позитивните отговори на въпрос №3 са 86.79%, а на №4 – 60.38%

Отговорите на въпрос №5 са особено важни за отчитане резултатите от проекта. Те касаят самооценката на включените в проекта младежи относно резултатите, постигнати в тяхното личностно развитие. 33.96% от участниците отчитат подобрени комуникативни умения, 58.49% отчитат промяна на мнението си по много въпроси като резултат от възможността да разговарят по вълнуващи ги проблеми; своите и на приятелите им опити за тяхното решаване; изслушването на различни мнения, свързани с правата и задълженията; емоционалното преживяване на постигнатите резултати. В този въпрос обаче има тревожен процент от младежи, които НЕ могат да преценят какво се е случило и 22.64% са запазили старите си нагласи и убеждения, т.е. не вярват, че нещо може да се промени. Което ни кара да мислим, че работата с младежи в прогимназиална и гимназиална възраст по въпроси, свързани с нарушаването на човешките права, чрез ограничение, насилие, безразличие и т.н., не бива да бъде от време на време. Трябва да се търсят и намират различни форми, чрез които да се комуникира с тях (особено в малките населени места), за да не се стига до обезверяване и апатия, затваряне в себе си, липса на вяра, че тяхното мнение не се зачита и тяхната гражданска активност е безсмислена. Още по-добре би било, ако се търсят такива неформални форми за комуникация на още по-ранна възраст.

В подточка „Друго“ бяха направени следните споделяния:

Сега съм по-склонен да търся помощ, когато имам проблем.
По-бързо си подготвям уроците.
Не знам защо, но започнаха да ме канят на повече купони.
Мама каза, че изведнъж съм пораснала.
Вече не избухвам често, станах по-търпелива.
Оправих си отношенията с брат ми.

79.25% от участниците имат позитивна нагласа за включването си в бъдещи кампании в защита на правата на човека. Петима участници поставят условието кампаниите да са организирани от театър „Цвете“ (Последното е емоционално мнение, но – Благодарим!). На мястото за споделяния сме получили 45 благодарности и 8 поздравления за великолепната работа. 12 младежи споделят колко много ще им липсва общуването с нас, а 5 ни предлагат да напишем нов проект за работа с тях.
………………………….
Включените в настоящия проект младежи бяха анкетирани преди и след провеждането на предвидените обучения по правата на човека. Отчетената в началото на проекта несигурност за взимане на решение при поява на проблемна ситуация в голяма степен е преодоляна.
Младежите са готови да потърсят решение съвместно със свои връстници или потърсят помощ, ако не успяват да се справят. Самите участници оценяват позитивно придобитите в процеса самочувствие и комуникативни умения, оценяват достигнатите промени в своя мироглед и придобитата чувствителност към опазването на правата на човека, готовност и способност за съдействие в тяхната защита.
Екипът счита изпълнението на проекта за успешно, въпреки тежките и непредсказуеми ситуации, с които многократно всички участници трябваше да се сблъскват. Благодарни сме на училищните ръководства, на колегите-педагози, на доброволците и на самите младежи за всеотдайната работа. Благодарни сме и на общините в Златарица, Златоград и Чепеларе за съдействието, както и на Оператора за своевременната помощ при управлението на проекта.