Тя се казва Цвете. Не Цветелина или Цветанка, а просто Цвете. Родителите ѝ я кръстили така, а после, как им е хрумнало (вероятно увлечени от лозунга „Българската нация – нация техническа!“), поискали да я направят инженер. И я направили, де. Цвете станала инженер, но очите ѝ били все в многоцветието на света, на сцената, на цирка. И не просто гледала натам, а и действала. Като ученичка в сериозния Техникум по електроника (нали от такова училище обикновено се тръгва към инженерството) решила, че тя пък иска да е укротителка на тигри. И се потрудила да се свърже с хора от Софийския цирк, които явно са я приели много сериозно, щом обещали да ѝ изпишат тигри от странство, но след като си направела програмата с тях, трябвало да подпише договор за пет години. (Тогава хищниците все още бяха основна атракция в цирковете, но и тогава, и сега, са скъпа работа. И да не помислите, че бъдещата звероукротителка е смятала да респектира животните с бой? Не – имала си програма „со кротце и со благо“, с която да постигне световен успех.) От тази работа я възвърнал Янко. Този Янко е настоящият ѝ съпруг Янко Янев, с когото са заедно от първи курс на техникума, вече петдесет години. Не можала да се откаже от него и да тръгне по света. Макар че си мислела и за журналистика, продължили заедно към инженерството, като отказала и възможността да следва електроника в Полша. Междувременно им се родили три деца.
Също междувременно, Цвете била непрестанно заета с културно-масова работа, както ѝ казвахме тогава. За един студентски фестивал в Москва студентите от МЕИ (Техническия университет, ако някой не се сеща) решили да се представят с куклена постановка и по тази причина Цвете се сближила пък с хора от тогавашния ВИТИЗ (НАТФИЗ), които им помогнали. А нашата инженерка най-сетне си намерила мястото в многоцветния свят на театъра.
Днес Цвете Янева е председател на Управителния съвет на сдружение с нестопанска цел, чиято основна задача е да прави театър – „Театър Цвете“.
– Името дойде спонтанно – разказва тя. – Когато започнах да уча режисура за куклен театър във ВИТИЗ, бях доста по-голяма от колегите си и някак си на мен се падна да ги организирам. Изнасяхме представления тук и там, печелехме пари, после им разпределях печалбата… Една колежка актриса трябваше да кандидатства по проект за работа в САЩ и в документите се изискваше да попълни къде е работила дотогава. И тя – къде-къде – в театър „Цвете“. И така остана.
Ако си мислите, че по̀ натам на Цвете ѝ е било по-лесно, след като оставало само да се грижи за децата и да прави театър, грешите. Преживяла много, много трудни дни покрай заболяването си. На 27 години ѝ поставили диагнозата множествена склероза.
– Някои симптоми имах от 19-годишна, но не ме бяха диагностицирали. Трябваше да мине доста време, за да установят, че се касае именно за това заболяване. За да вляза във ВИТИЗ ми се наложи да скрия за болестта си, която тогава все още беше в по-лека форма. В кандидатстудентските справочници пишеше, че с тази болест нямам право да кандидатствам в това учебно заведение. Но ме приеха и децата израснаха покрай сцената, отглеждах ги заедно с колегите си, и разбира се, с решаващата помощ на съпруга ми.
За съжаление, Цвете вече е в инвалиден стол, но това не ѝ пречи да бъде основният инициатор за поредното театрално приключение и двигател за неговото осъществяване. Минало е времето, когато съпругът ѝ трябвало да спонсорира начинанията на театъра. „Цвете“ здраво си е стъпил на краката, като единственият, който работи „ЗА и СЪС деца и младежи и тяхното обкръжение за създаване на предпоставки за бъдещото им позитивно включване в социалния живот, независимо от техния произход и възможности“, както пише в сайта им. И още: „Прилагайки иновативни за страната ни театър- и драма-техники, актьорите провеждат неформално гражданско образование сред подрастващите. Публиката не е само зрител, а и участник в интерактивни представления. В работните сесии учениците се учат чрез преживяване, а не чрез заучаване, как да се справят с житейските проблеми.“
Звучи доста декларативно, но фактически „Цвете“ е алтернативата на чиновническите стереотипи. Например по „превенцията на наркозависимост“, както се изразяват ведомствата. Как изглежда баналната история, в която герой може да е всяко от нашите деца? Наивно момиче/момче попада в мрежите на наркоразпространители, поради което изгубва мечтите, а и живота си. Актьорите изиграват това, след което питат публиката: Къде трябваше да спре/да се противопостави героинята/героят? И децата в залата стават хиперактивни – сценката се връща до възловия, според детето, момент и се преиграва с негово участие, то вече е героят. Изиграва се отново и отново, толкова пъти, колкото са различните решения, според децата. Всичко това им позволява да изпробват в безопасна среда различни модели на поведение в кризисни моменти.
Трупата и нейните представления се финансират от европейски и български фондове, подкрепящи гражданската инициатива. Цвете е поела неприятната административна работа, основно тя работи и по проектите. Учила се е да пише проекти на принципа „проба-грешка“.
– Никой не иска да го прави, но това е основната работа, върху която се крепи съществуването ни. Досадно е, но ако спра да го правя, организацията сигурно ще спре да съществува, няма какво да ни събира. Но пък сега, покрай вирусната епидемия, колегите ми се заседяха на едно място, също почнаха да пишат и спечелиха проекти, което много ме радва. Явно има хора, които ще ме заместят, някой ден – споделя Цвете.
В момента екипът работи по проект „Упражнявай правата си със знания и творчество”, финансиран от Фонд Активни граждани България. В него са ангажирани дванайсет от четиринайсетте актьори, режисьори, сценаристи и прочее театрали, които работят за „Цвете“. Работят в помощ на преподавателите, но и с ученически театрални трупи от Пловдив, Сливен, Златарица, Златоград, Чепеларе, които от своя страна ще правят форум театрални постановки, за да обучават съучениците си. Мнозина от настоящите актьори и обучители са някогашните деца, обучавани в „Цвете“, тъй като от 1995 г. досега през сдружението са минали десетки, част от които са продължили в НАТФИЗ.
Най-полезното (и различното) в работата на „Цвете“ може би е, че те създават постановки по конкретен казус и тази сценка, представена с участието на публиката, може да даде конкретните варианти за излизане от ситуацията, сред които варианти замесените в нея да си изберат най-приемливия за тях. Правят представления за превенция на трафик, дрога, домашно насилие, за отношенията родители-деца, за опасностите в интернет, за вещоманията сред младите. Работят много с деца със специални образователни потребности и хора с увреждания. Затова и питам Цвете Янева дали имат обратна връзка за отзвука на своите постановки.
– Да, особено когато в залата са и участниците в казуса, те имат прекрасната възможност да се погледнат отстрани, още повече – сами да изиграят себе си, постъпвайки по различен начин и с различен резултат. Обратната връзка е трудна, защото обикновено гостуваме с постановките си и нямаме пряка връзка с децата. Но често получаваме информация от учителите, че след нашето гостуване има промяна в класа им, в отношенията между учениците – че децата са израснали, помъдрели. Имаме отзиви и от родители. Например с проекта, който изпълняваме в момента, обучаваме ученически театрални трупи на похватите на форум театъра, който те да използват като форма и да правят свои представления за връстниците си. Майката на една от участничките ни заяви, че това, което преследваме вече е постигнато с нейната дъщеря и участвайки в проекта, тя е станала съвсем друг човек. А случвало се е, в Търговище например беше единият случай, където имахме представление, свързано с трафика на хора, момиче, което не е взело участие в представлението, било е само зрител, дойде след представлението, за да ми благодари. Каза, че за малко не е заминала в чужбина с хора, които са ѝ обещали съмнително изгодна работа. Пак там беше, когато деца, обучени от нас във форум театър, след представление, което направиха за превенция на наркотичната зависимост, раздадоха чували и ръкавици и цялата публика отиде да почисти градския парк от спринцовки и други боклуци, очевидно изхвърлени от наркомани. В Горна Оряховица пък, чрез едно сатирично шоу, младите актьори можаха да убедят общинското ръководство да им отвори дискотечен клуб.
Мечтата на театър „Цвете“ е да си има собствена база и не само да гостува, както сега, а да бъде от полза и на своите актьори, и на всички столични училища и социални домове. Поне три министерства имат изгода това да се случи – Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на културата.
А ако от „Цвете“ се върнем към Цвете – тя просто осъществява мечтите си.
Статия за Цвете от baraban.bg
