2015-2017 - EUPIN

връзка със силния интерес към представеното на XII тото Международно биенале “Терапия и театър“– 06.06 – 08.06, 2016, Лодз, Полша, публикуваме следната статия на Виолина Василева-Александрова

Форум театърът като аспект на неформалното образование

Виолина Василева-Александрова

Резюме: Разглеждат се характеристиките и приоритетите на неформалното образование, които съвпадат с актуалните приоритети на Форум театъра. В разработката се посочват основните принципи на Форум театъра, неговите цели и задачи като аспект на неформалнотo образование. Широко застъпени са предимствата на Форум театъра като добра практика в сферата на неформално образование при работа с подрастващи и младежи.

Неформалното образование се развива с изключителни темпове през последните години в целия Европейски съюз както и в новоприетите страни членки. Развитието е обусловено от новите социално-икономически условия в нашите страни и от развитието на гражданското общество.

В най-популярните публикации неформалното образование се определя като комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даването на образователна степен. Неговите характеристики са:

1.То е иновация, която е призвана да даде решение на определени обществени проблеми.

2. То е преднамерено и целенасочено, но не е ориентирано към определена процедура за сертифициране.
3. Обхваща по-скоро съвременните усилия на участниците за решаване на специфични проблеми, отколкото ученето и усвояването на определени академични дисциплини или учебни предмети.
4. То може да подпомогне инициирането на програма или проект след определен експериментален етап.
5. То е гъвкаво и центрирано в учащия се.
6. То е по-скоро практическо, отколкото теоретично.
7. Програмите за неформално образование са независими и по-малко податливи на външен контрол.
8. То е по-икономично, тъй като използва всякакви пространства и средства за образователни цели.
9. То представлява един непрекъснат процес, съпътстващ ученето през целия живот на човека.
10. Неформалното образование се основава на взаимно доверие и уважение, което при това окуражава задаването на въпроси и рефлексията.(Innovation in Literacy and Non Formal Education. –In; Literacy Watch BULLETIN, January 2001-N17)

В своята същност неформалното образование е подход, който може да бъде използван с възрастни, младежи или деца, в класната стая или извън нея. То е фокусирано върху нуждите на учащите се. Използва ресурса на учащите, черпейки от техния опит, уважавайки тяхната личност, достойнство, чест и принадлежност.

През последните години се наблюдава от една страна, разграничаване на параметрите и значението на формалното и неформалното образование, но от друга страна се създадоха нови мостове и канали помежду им, както и обединяване на усилията на институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващият брой обучители намират професионална реализация и в двете области.

Напоследък изследванията за човешките същества, като личности и като част от обществото претърпяха развитие. Когато говорим за количествени промени, даже когато са в корелация с други промени, като физически, интелектуални и личностни, ние имаме предвид отнасящите се до отношението, структурата и личностната организация. Колкото по-широк е спектърът на информационните, образователните и алтернативните услуги за всички категории от населението, толкова по-възходящо протичат личностното и социалното развитие.

В този контекст, на европейско ниво, съучастните изкуства станаха ценни алтернативни методи за доживотно обучение и личностно развитие. Те са неделима част от неформалното образование вече и у нас. Съучастните изкуства включват поредица от интерактивни методи, като Форум театър, чиито корени са както в образованието, така и в театъра. Съучастните изкуства и Форум театърът, в частност, работят с емоционална интелигентност и предоставят сигурно пространство, където професионалистите – педагози, психолози, социални работници и артисти се срещат с хора на равна основа, за да работят заедно. Поради своята гъвкавост, тези методи могат да бъдат успешно прилагани в работата с групи от различни социално икономически условия и образователни нива, от млади хора, конфронтирани от насилието или риска, до групи от хора със специални нужди, изправени пред образователни, адаптационни и поведенчески проблеми.

Значителен принос в развитието на съучастните изкуства принадлежи на бразилския режисьор Аугосто Боал, основател на “Театъра на потиснатите”. Аугусто Боал е повлиян от бразилския педагог Паоло Фрейре и неговия социален поглед към неформалното образование. Двамата се срещат работейки заедно в проект за ограмотяване в Перу.

Името на Паоло Фрейре и неговата „Педагогика на угнетените“ се свързва с идеите и практиката на прогресивната педагогика. Според Фрейре аформалното и народното образование се подчиняват на принципите на диалогичността. Образованието е съвместна работа, основана на уважението, а не е едностранно влияние. Той нарича традиционното образование „банкиращо“, защото то сякаш прави готови, предварително подготвени отвън депозити в ученика, а не го подпомага да се развива пълноценно и самостоятелно. За него практиката е информирано действие, свързано с определени ценности, чрез което всеки може да участва в сътворяването на живота и света. Затова алтернативното образование е тясно свързано с общността. Той настоява образователните дейности да са естествено включени в жизнения опит на хората и да са основани на съзнателни избори и решения (Николаева, 2008).

Образованието е продукт и реконструкция на знанието. То е съзнателно, а не въображаемо натрупване. Аугусто Боал сглобява дидактичното устройство на Фрейре и артистичните устройства на конвенциалния театър и така получава един троен резултат – естетически проект с образователен и социален ефект.

Съществуват три основни разновидности на „Театъра на потиснатите“ на Аугусто Боал, които биха могли да се препокрият и да си взаимодействат, а изборът на един или друг от трите вида зависи от ситуацията, в която се извършва работата и от целта на театралния и образователен процес. Тези три вида са:

1. Театър на образа (Image theatre)
2. Невидим театър (Invisible theatre)
3. Форум театър (Forum theatre)

Основополагащо и за трите вида е участието на хора с и без театрален опит, без ограничения на възраст, пол, раса, социална и културна принадлежност. Изключителната демократичност, достъпност и широкият спектър на изразни средства прави от “Театър на потиснатите” въздействащо средство за дискутиране, полемизиране и в крайна сметка опит за решаване на лични, обществени и общочовешки проблеми, с една дума всичко, което тревожи и вълнува хората в техния живот.

Театърът на образа е поредица от упражнения и игри, която поставя участниците лице в лице с истини за обществото, семейството и между човешките взаимоотношения, без употребата, поне в началото на говоримата реч. Участниците правят по темата неподвижни изображения на свои случки, чувства, преживявания или отношение към нещо, най-общо случаи на потисничество от един или друг характер. Групата предлага заглавие или тема, които след това биват изобразявани във вид на скулптори със същите наименования, като използват своите или други тела като “глина”. При това образът не остава статичен, а както и в останалите форми на “Театърът на потиснатите”, застиналата картината е жизнено важен фактор в този вид работа. Групата от участници вижда най-различни по вид и смисъл картини в повечето случаи с изненадваща връзка между тях, често неща, за които самите скулптори не са си давали сметка. Изображенията са независими от езиковите и културните бариери и както Боал показва, често разкриват неочаквано универсални истини. Освен това работата с изображения е по-демократична и не привилегирова хората с по-добра словесна култура.

Изобразяващият театър може да бъде използван като подготовка за Невидимия театър или Форум театърът и е основополагащ за някои форми на терапевтична работа отразени в книгата на Боал (1995).

Невидимият театър включва публиката като участници без дори те самите да знаят това. Те са едновременно и зрители и участници в драматична сцена, но докато тя се случва (и обикновено дори след нея) те не знаят, че това е само театър, а не “реална действителност”. Разбира се това е също реален живот доколкото по време на случването хората и реакциите са достатъчно истински. Това е театър, който не се състои в театрална зала или някое друго театрално пространство, а на обществени места, които не бихме свързали с игра или представление – метрото, заведението, магазина. Няколко актьора подготвят сцена, която след това разиграват на публично място като обикновено има включено необичайно “извън нормата” поведение в дадена социална среда. Очевидците биват въвлечени в спор, обикновено подпомагани от актьори – провокатори смесени с публиката и изразяващи две противоположни реакции на това, което става.

Невидимият театър е начин за стимулиране на дискусии, въвличането на хората в проблеми, под формата на обществен форум. Той може да бъде сравнен с “агитиран” уличен театър, така, че публиката е свободна да заема каквато и да е позиция и да предложи всякакъв изход от създалата се ситуация, без да има чувството, че е поучавана. Това е друг принцип в “Театъра на потиснатите” – никога да не бъде дидактичен със своята публика, а да набляга на процеса на взаимно учение.

Форум театърът представлява ефективно средство за интервенция на личностно, социално, политическо, образователно равнище и в по-малка степен на психотерапевтично равнище. Методът се основава на използването на театралния език и естетичното пространство, с цел да се стимулира активното вмешателство на публиката, и да се улеснят интерактивните реакции между актьорите и публиката. Последната се превръща в зрители-актьори, обединени в усилието да изследват, анализират и преосмислят проблемите, с които се сблъсква групата, към която принадлежат.

Форум театърът е театрална игра, в която проблемът бива показан в неразрешена форма. Публиката (активни “наблюдатели”) бива насърчавана да се съсредоточи върху определен проблем или тема, да вникне в него, да го разбере по-добре и да изпробва различни възможни решения. Проблемът винаги е някакъв симптом на потисничество и обикновено включва видима форма на такова потисничество и протагонист (главен герой), който е негова жертва. В неговата най-изчистена форма и актьорите, и зрителите участници са жертви на подобно потисничество. Ето защо те са в състояние да предлагат различни решения тъй като са лично запознати с този вид потисничество. След едно показване на сцената, наречено “модел”, то бива показано отново в забързана форма, следвайки същия ред на събития, докато член на публиката не каже : “Стоп!”. Тогава той заема мястото на протагониста и се опитва да надделее над потисничеството, опитва се да предизвика позитивна промяна в положението на потърпевшия като променя поведението му по удачен според него начин.

Това е интерактивна форма на състезание между зрителите участници, които се опитват да доведат сцената (или пиесата) до различен край, в който затвореният кръг на потисничество е разчупен и актьорите, които видимо полагат усилия да доведат пиесата до първоначалния финал, в който протагонистът е победен, а потисникът тържествува.

(жертва) → персонаж →актьор → публика ← общество

На мястото, където актьорът се среща с публиката, в театралното пространство, обществото застава с лице срещу изкупителната жертва при двойна степен на отстраняване. Индивидите, които съставляват публиката, “напускат” обществото и “остават” в театъра, където играят ролята на обществото и реагират повече като група, отколкото като отделни индивиди. Актьорът изпълнява персонажа, зад когото стои жертвата.

Водещият на тази игра се нарича “жокер” и неговата функция е да осигури главното протичане на играта и да обучи и направлява публиката по правилата, а именно да търси реални решения на реални проблеми. Той помага на зрителите да открият различен начин на мислене, да бъдат критични към това, което чуват, виждат или усещат. Ролята на „жокера“ напомня ролята на обучителя – не налага, не критикува, уважава предложенията на участниците, без да избира посоката. „Жокерът“ изяснява съобщенията, промотира участието на всички, дава свободно пространство за размисъл и действие. Той е обучител, някой който придружава обучаемите в света на тяхното познание, до мястото, в което всички участници се променят и научават, че могат да променят света.

Чрез Форум театъра насочваме вниманието към различните възможни варианти на реакция при една и съща ситуация. Намирането на решение като изходна точка от Форум театъра не е задължително. По-важното е да се провокира добър дебат, в който да бъдат чути максимален брой мнения. Дискусията, конфликтът между различните идеи, аргументите и контрааргументите трябва да предизвикат, стимулират и подобрят подготовката на зрителите за намирането на решения в реалния живот. Форум театърът стимулира участниците към заемане на активна позиция при избор на поведение, повишаване на уменията при справяне в неочаквани ситуации, осигуряване на атмосфера на искреност и доверие и подобряване на груповото взаимодействие.

Бразилският режисьор Аугосто Боал разработва и широко практикува тази театрална техника, чиято цел е да обучава и стимулира хората да “играят” активна роля в своята общност. Така те могат активно да участват във взимането на решения по социални, икономически, политически и лични проблеми. Признат от Обединените нации посредством ЮНЕСКО като официално “средство за социална промяна”, Форум театърът е изключително ползотворен и полезен за оказване на влияние върху законодателството и за създаване на ангажирано и просветено гражданство, уважаващо човешките права и отговорности.

Актуални приоритети на неформалното образование, които съвпадат с приоритетите на Форум театъра са:

• Превантивното образование – СПИН и ХИВ, агресия и насилие, справяне в интеркултурна среда и др.;
• Учене през целия живот;
• Развитие на творчески възможности и потенциал на хората от всички възрасти и групи;
• Гражданско образование.

У нас Форум театър се прилага при работа с деца и младежи по проекти в отделни училища в София и страната на теми главно свързани с агресията и насилието в училище, домашното насилие, сексуално и репродуктивно здраве, при работа за превенция от трафик на хора и наркомания, и др.

Форум театърът дава възможност на младите хора:

• Да създадат подкрепяща, мотивираща и стимулираща за развитие среда, в която участниците да споделят свободно за нещата, през които преминават в тази противоречива възраст;
• Да осигурят продължително и устойчиво пространство, с възможност за натрупване на познания за себе си и другите;
• Да осигурят защитена среда за изпробване на различни мнения и предложения по отношение на конкретен проблем, за споделяне на опит, за учене и забавление;
• Да откриват положителните качества и таланти у всеки участник, както и да стимулират изразяването им в света чрез дейности и проекти;
• Да обогатят участниците като им дадат преживяване за работа в група, групова динамика и усещане за лична отговорност и позиция в групата;
• Да се свързват с младежи от различни социални групи с фокус върху споделяне на опит и взаимно обогатяване;
• Да вдъхновяват младежите за участие в различни социално значими проекти инициирани от тях самите и техните приятели;
• Да създадат пространство за пресечна точка между опита на възрастните и енергията на младите хора;
• Да помогнат на участниците при навлизането в света на възрастните с яснота и увереност;
• Да предложат алтернативно образование и обучение по теми, които не се засягат широко в учебната програма като: СПИН и ХИВ, агресия и насилие, справяне в интеркултурна среда и др.

Да работиш с млади хора е вдъхновение и предизвикателство. Вдъхновение, заради бързината, с която могат да се развиват и заради мъдростта, която носят – необременена от опита и белязана с гения на новото и различно поколение. И предизвикателство, заради трепета дали ще привлечеш вниманието им, ще успееш ли да удовлетвориш техните нужди и очаквания, ще имаш ли отговор на всички техни въпроси.

Форум театърът е аспект на неформалното образование защото:

• Дава възможност за решаване на определени, специфични обществени проблеми;
• Насочен е към образоването на конкретни обществени групи без да има за цел тяхното сертифициране;
• Преминава през експериментален етап и е по-скоро практически приложим отколкото теоретичен;
• Дава възможност за иницииране на програми и проекти, които са значими за дадената общност;
• Дава възможност за гъвкавото му приложение и е насочен към конкретна група с конкретен проблем;
• Независим е и използва всякакви пространства и средства за образователни цели;
• Съпътства ученето през целия живот;
• Окуражава задаването на въпроси и рефлексията като се основава на взаимно доверие и уважение.

Образованието днес е не само модел на приемственост между поколенията в усвояване и развиване на опита, нито единствено инструмент за личностно развитие или професионална подготовка. Все по-често то е и модел на развлекателно поведение или дейност, компенсаторно развитие, тип информационна система, творческа лаборатория, вариант на социално интегриране и идентификация, среда на самоусъвършенстване, себеутвърждаване и конкуренция.

Цитирана литература:

Николаева,С.(2008) Неформално образование. Философии. Теории. Практики. ЕКС-ПРЕС

Boal, A.(2005) The Aesthetics of the Oppressed

Innovation in Literacy and Non Formal Education. –In; Literacy Watch BULLETIN, January 2001-N17