2001 - „Наистина свободни“

Неформално обучение на младежи в риск за инструктори по сексуално и репродуктивно здраве

с подкрепата на програма за развитие на ООН чрез Българска антиспин коалиция

Кога?

Септември – декември, 2001

Къде?

СУПЗ „Княз Борис 1“, гр. София (младежи с интелектуална недостатъчност);

ДММФУ „Княз Борис 1“, гр. Луковит (момичета и момчета с трайни физически увреждания);

ВУИ „Хр. Ботев“, село Подем, окр. Плевенски (девойки с девиантно поведение).

Какво?

Неформално обучение за безопасно сексуално поведение и репродуктивно здраве чрез драма- и театър техники на подрастващи в риск:

• Разчупване на стериотипи и табута. Изграждане на доверие и уважение в групата;
• Необходими познания за болестите, предавани по полов път;
• Трениране на практически умения, необходими за предпазване от БППП (Болести предавани по полов път);
• Правото да казваш „НЕ“
• Театрални дискусии на казуси по темата

ДНЕВНИК:

„Ако можех да казвам НЕ, нямаше да съм тук“

Зорница – ВУИ „Хр. Ботев“, село Подем

КОНДОМ = Кон + Дом

 

Чели ли сте някога…Приказка за Спин?

(сьтворена специално за проекта)

Цялото царство Човек празнуваше своя национален празник – Нощта на Любовта. Никой и не предполагаше, че коварният враг ще прекоси границата на Тялото му, възползвайки се именно от любовното опиянение на граничарите.

Вирусът ХИВ се промъкна без всякакви проблеми. И според предварителните указания за унищожение, се отправи направо към Военната Академия. Тук по традиция обучаваха бъдещите защитници на Тялото – младите Бели кръвни клетки.

ХИВ се промъкна незабелязан в класа, който съвсем скоро щеше да се дипломира. Огромни дебели книги с историята на Царството бяха натрупани на катедрата на Професора. В тях бяха описани многобройни битки с различни нашественици на Човешкото Тяло. По тях младите защитници учеха как да разпознават врага и как да се борят с него.

Младите разузнавачи от семейството на Т-клетките, дори нощем не смъкваха от главите си приемо-предавателните шлемове. С тях щяха да обикалят цялото царство и да викат армията, ако открият враг.

Тогава щяха да пристигнат многобройните полкове от смелчаци – повечето – техни братовчеди, също от рода на Белите кръвни клетки. Те щяха да унищожат врага и спасят беззащитните мирни клетки на Човешкото тяло. Във Военната академия сега те учеха бойни изкуства. А опита от проведените битки, щеше да бъде записан и предаден на следващите. Обучението на многобройните бойци на могъщата армия Имунна Система вървеше отлично.

ХИВ се замисли. Те бяха много, той- сам. Да унищожи цялото Царство беше сякаш непосилна задача за един-единствен вирус. Човешко Тяло беше голямо и безпогрешно устроено.А младите Т-клетки бяха безкрайно предани и старателни.

Но ХИВ беше толкова умен, колкото и зъл. И избра безпогрешна тактика. За да победи, вирусът реши да превърне самите Т-клетки в свои помощници, които да превръщат други себеподобни в свои помощници, които да превръщат…

На другата сутрин старият Професор бе намерен заспал завинаги. Вместо него в час влезе ХИВ

– Съжалявам за скъпата загуба, ученици. Но… учението си е учение – да проверим докъде сме я докарали.

Отвори дневника.

– Разузнавачите. Как е, момчета? Скоро отивате на служба, а?

– Тъй верно!

– Царството има нужда точно от такива юнаци като вас! – Момчета се поопериха. – Между нас казано, най-отговорната служба е вашата. – продължи ХИВ – Трябва шлемовете ви да са винаги в пълна бойна готовност.

Момчетата, сигурни в своята изправност, с готовност подадоха шлемовете си за проверка.

– Не мога да повярвам! Предавателите ви мълчат. Къде е сигналът “Тревога“? ВИЕ трябва да държите Армията непрекъснато на щрек! Искате вируси да унищожат Човешкото Тяло ли?

– Ама Професоре…

– Млък! Военен съд за вас!

Когато след седмица младите Т-клетки се дипломираха, шлемовете им писукаха „Тревога“ през цялото време. Постъпили на служба, младите Т-клетки предадоха новото познание на по-възрастните колеги.

Разузнавачите от следващия випуск новият професор ХИВ обучи по същия начин. Сигналите от шлемовете им принуждаваха дисциплинираните бойци непрекъснато да гонят в пълно бойно снаряжение несъществуващ враг – на изток, на запад, на север и юг… Великата Армия Имунна система, започна да изнемогва. „Тревога“, „Тревога“ – от много места! Трябват бойци!

Границите на царството останаха неохранявани и в Тялото нахлуха многобройни вируси – хрема, грип, бронхопневмония…

Положението започна да става катастрофално! Тялото боледуваше от СПИН

Един ден омаломощената Армия за пореден път пристигна напразно. Нямаше вирус. Гняв обхвана бойците.

– Разузнавачите изцедиха силите ни за истински битки! Те помагат на вирусите да се справят с Човешкото Тяло

– Смърт на врага! Смърт на Т-клетките! – развикаха се бойците и се нахвърлиха върху разузнавача

Ужасяващата новина вцепени Царството. Свика се съвета на най-опитните разузнавачи. Разузнавачите – врагове на Царство Човек? Как така? Защо?!!!

Започнаха да си припомнят общите мигове в техния живот – вчера, миналата седмица, миналия месец, непрекъснатите военни акции, упрека на последния техен учител… Стоп! Сигналът „Тревога“. Армията – винаги на щрек! Разлистиха пожълтелите учебници. Нищо такова!

ХИВ беше превърнал Т-клетките – във врагове на собственото им Царство! Те бяха станали предатели!

Армията на Царството повече не можа да се справи с многобройните нахлули вируси

ХИВ успешно изпълни задачата си.Човешко Тяло беше унищожено!