2001 - „Наистина свободни“
Неформално обучение на младежи в риск за инструктори по сексуално и репродуктивно здраве
с подкрепата на програма за развитие на ООН чрез Българска антиспин коалиция
Кога?
Септември – декември, 2001
Къде?
СУПЗ „Княз Борис 1“, гр. София (младежи с интелектуална недостатъчност);
ДММФУ „Княз Борис 1“, гр. Луковит (момичета и момчета с трайни физически увреждания);
ВУИ „Хр. Ботев“, село Подем, окр. Плевенски (девойки с девиантно поведение).
Какво?
Неформално обучение за безопасно сексуално поведение и репродуктивно здраве чрез драма- и театър техники на подрастващи в риск:
- Разчупване на стериотипи и табута. Изграждане на доверие и уважение в групата;
- Необходими познания за болестите, предавани по полов път;
- Трениране на практически умения, необходими за предпазване от БППП (Болести предавани по полов път);
- Правото да казваш „НЕ“
- Театрални дискусии на казуси по темата
ДНЕВНИК:
“Ако можех да казвам НЕ, нямаше да съм тук”
Зорница – ВУИ „Хр. Ботев“, село Подем
КОНДОМ = Кон + Дом
Чели ли сте някога…Приказка за Спин?
(сьтворена специално за проекта)
Цялото царство Човек празнуваше своя национален празник – Нощта на Любовта. Никой и не предполагаше, че коварният враг ще прекоси границата на Тялото му, възползвайки се именно от любовното опиянение на граничарите.
Вирусът ХИВ се промъкна без всякакви проблеми. И според предварителните указания за унищожение, се отправи направо към Военната Академия. Тук по традиция обучаваха бъдещите защитници на Тялото – младите Бели кръвни клетки.
ХИВ се промъкна незабелязан в класа, който съвсем скоро щеше да се дипломира. Огромни дебели книги с историята на Царството бяха натрупани на катедрата на Професора. В тях бяха описани многобройни битки с различни нашественици на Човешкото Тяло. По тях младите защитници учеха как да разпознават врага и как да се борят с него.
Младите разузнавачи от семейството на Т-клетките, дори нощем не смъкваха от главите си приемо-предавателните шлемове. С тях щяха да обикалят цялото царство и да викат армията, ако открият враг.
Тогава щяха да пристигнат многобройните полкове от смелчаци – повечето – техни братовчеди, също от рода на Белите кръвни клетки. Те щяха да унищожат врага и спасят беззащитните мирни клетки на Човешкото тяло. Във Военната академия сега те учеха бойни изкуства. А опита от проведените битки, щеше да бъде записан и предаден на следващите. Обучението на многобройните бойци на могъщата армия Имунна Система вървеше отлично.
ХИВ се замисли. Те бяха много, той- сам. Да унищожи цялото Царство беше сякаш непосилна задача за един-единствен вирус. Човешко Тяло беше голямо и безпогрешно устроено.А младите Т-клетки бяха безкрайно предани и старателни.
Но ХИВ беше толкова умен, колкото и зъл. И избра безпогрешна тактика. За да победи, вирусът реши да превърне самите Т-клетки в свои помощници, които да превръщат други себеподобни в свои помощници, които да превръщат…
На другата сутрин старият Професор бе намерен заспал завинаги. Вместо него в час влезе ХИВ
– Съжалявам за скъпата загуба, ученици. Но… учението си е учение – да проверим докъде сме я докарали.
Отвори дневника.
– Разузнавачите. Как е, момчета? Скоро отивате на служба, а?
– Тъй верно!
– Царството има нужда точно от такива юнаци като вас! – Момчета се поопериха. – Между нас казано, най-отговорната служба е вашата. – продължи ХИВ – Трябва шлемовете ви да са винаги в пълна бойна готовност.
Момчетата, сигурни в своята изправност, с готовност подадоха шлемовете си за проверка.
– Не мога да повярвам! Предавателите ви мълчат. Къде е сигналът “Тревога“? ВИЕ трябва да държите Армията непрекъснато на щрек! Искате вируси да унищожат Човешкото Тяло ли?
– Ама Професоре…
– Млък! Военен съд за вас!
Когато след седмица младите Т-клетки се дипломираха, шлемовете им писукаха „Тревога“ през цялото време. Постъпили на служба, младите Т-клетки предадоха новото познание на по-възрастните колеги.
Разузнавачите от следващия випуск новият професор ХИВ обучи по същия начин. Сигналите от шлемовете им принуждаваха дисциплинираните бойци непрекъснато да гонят в пълно бойно снаряжение несъществуващ враг – на изток, на запад, на север и юг… Великата Армия Имунна система, започна да изнемогва. „Тревога“, „Тревога“ – от много места! Трябват бойци!
Границите на царството останаха неохранявани и в Тялото нахлуха многобройни вируси – хрема, грип, бронхопневмония…
Положението започна да става катастрофално! Тялото боледуваше от СПИН
Един ден омаломощената Армия за пореден път пристигна напразно. Нямаше вирус. Гняв обхвана бойците.
– Разузнавачите изцедиха силите ни за истински битки! Те помагат на вирусите да се справят с Човешкото Тяло
– Смърт на врага! Смърт на Т-клетките! – развикаха се бойците и се нахвърлиха върху разузнавача
Ужасяващата новина вцепени Царството. Свика се съвета на най-опитните разузнавачи. Разузнавачите – врагове на Царство Човек? Как така? Защо?!!!
Започнаха да си припомнят общите мигове в техния живот – вчера, миналата седмица, миналия месец, непрекъснатите военни акции, упрека на последния техен учител… Стоп! Сигналът „Тревога“. Армията – винаги на щрек! Разлистиха пожълтелите учебници. Нищо такова!
ХИВ беше превърнал Т-клетките – във врагове на собственото им Царство! Те бяха станали предатели!
Армията на Царството повече не можа да се справи с многобройните нахлули вируси
ХИВ успешно изпълни задачата си.Човешко Тяло беше унищожено!