2006-2007 - “Съдът с отворени врати”

Серия от форум театрални представления, информиращи младите хора за промени в българското законодателство и тяхното практичеко приложение.
Част от «Инициатива за укрепване на сьдебната система» на Американската Агенция за Международно развитие.

Така озаглавихме серията от форум театрални представления, с която обикаляме градове и села. Защото считаме,че е много важно младите хора да знаят какви са законите, които действат в нашето общество и как те се прилагат на практика. Повишаването на тяхната информираност за работата на сьдилищата ще сьздаде сигурност за защитеността на интересите им. А това е най-сериозното основание за изграждане на позитивна мотивация за включването им в социалния и икономически живот на страната.

Представленията са част от Инициативата за укрепване на съдебната система на Американската агенция за международно развитие.

„Семеен пьзел” e пьрвият спектакьл от серията, с който представямее пред обществеността приетия едва преди година закон за защита срещу домашното насилие. Прeмиерата изнесохме пред магистрати от цялата страна в Националния Институт по Правосьдието в София. Представихме го в сьдебни зали, читалища и училища в столицата, гр. Гоце Делчев, с. Гьрмен, Варна, Генерал Тошево, Хасково и Стара Загора пред не по-малко от 1200 зрители.

Надяваме се историята, която представяме, да предизвика размисьл относно правата и отговорностите в семейния живот пред тези, на които предстои да ги поемат. Представлението запознава младата публика сьс действащите у нас закони, които защитават правата на всеки от партньорите, санкционирайки
евентуалните нарушители. Младежите не само ще видят, но сами ще участват в сьдебно заседание, в което се уреждат нарушени семейни отношения след упражнено семейно насилие. Включилите се в представлението зрители ще споделят от сцената в каква степен, според тях, намесата на Сьда дава нов шанс на хора с тежки семейни проблеми.

Режисьор: Цвете Янева
Изпьлнители: Поликсена Хардалова, Николай Дограмаджиев, Виолина Василева, Йорданка Андонова, Екатерина Стоянова
Жокер: Явор Костов
Продьлжителност: oколо 80 мин.

През септември, 2006 започнa обиколката си второто представление «Дозата», запознаващо обществеността с влезлия в сила от 01.01.2005 закон, вьвеждащ пробацията като алтернатива на затворническото наказание.

Пробацията представлява сьвокупност от ограничителни мерки, които се прилагат без осьденият да се лишава от свобода. Така, въпреки че е сгрешил и е осъден, човекьт не къса връзките си със света. По този начин той може да бъде полезен за обществото, за семейството си, за себе си.

Ние представяме историята на един 17 годишен младеж, който подвластен на своите емоции, извьршва престьпление. Изплашен за живота на своята изпаднала в абстиненция наркозависима любима, той извьршва кражба. Може ли любовта да оправдае извьршеното престьпление? Как ще продьлжи от тук нататьк животьт на младежа? Какво го очаква в сьдебнатра зала? Това ли е помощта, от която момичето му се нуждае? Това са проблемите, които нашето форум-театрално представление ще повдигне сред младите зрители.

Съдът от друг ъгъл

Конвенцията за правата на човека
е новата библия на обществото ни

Разговор с Цвете Янева, режисьор и ръководител
на театрално-социално студио “Театър Цвете”

– Защо решихте да се занимавате с интерактивен театър?
– Моя приятелка работеше с едно сиропиталище, аз по същото време водех ученическо театрално студио. Решихме да смесим двете групи, с цел интеграция. По-късно тя замина за САЩ и проекта остана изцяло в моите ръце. Тогава усетих една безкрайна любов от тези деца. И това не бива да звучи префърцунено, защото наистина се усещаше едно трептене на въздуха, когато заставахме едни срещу други на сцената.
– Социалната насоченост не обезценява ли театралното изкуство?
– Това, което правим е по-различно от чистия театър. Нашите представления продължават толкова, колкото публиката пожелае. През цялото време, в което върви спектакъла има 15 или 20 минути чист театър. В останалото време нещата са по-скоро документални, използваме и различни техники, съобразени с психологията, философията и други научни похвати. Ние правим компилация между театър и наука. Разбира се, не сме създателите на тези похвати, но все пак се гордеем, че вече 12 години ги практикуваме. Техниката “театър форум” е един прекрасен начин да се съживи интереса на младежите към проблемите на обществото.
– Новият ви проект “Съдът с отворени” врати е насочен към гимназисти и студенти. По лесно ли е да работите за хора, които живеят в нормална среда?
– Оказва се, че всички млади хора у нас имат множество проблеми. За жалост сега не съществуват структури, които да възпитават младежите в гражданско съзнание. Едно време например имаше комсомол, а преди това – часове по вероучение. Сега липсват групови форми, чрез които младите да се учат на гражданска мотивация. Днес никой не се занимава с подготовката им за влизане в обществото. Те дори не разбират какво е добро и какво е лошо, незнаят какви могат да бъдат последиците от постъпките им. Никой не говори на децата за морални приоритети.
– Как според Вас, може да се запълни тази празнина във възпитанието?
– Моето виждане е, че е време отново да намерим опорна точка. Надявам се, новата библия на обществото ни да стане Конвенцията за правата на човека. Младите трябва да знаят какви права имат и какви отговорности. Трябва да умеят да се предпазват, когато някой се опита да им отнеме право, но и да уважават чуждите права. Трябва да знаят кои институции могат да им помогнат.

“Театър Цвете” се опитва да изгради основа за ново гражданско образование, чрез нетрадиционни форми, чрез изкуството. Всичките ни усилия са насочени към създаване на интерес най-вече у “калпазаните”. Заради това се насочихме към теми, свързани с това, което се случва в съда. Искаме младото поколение да познава законите, които действат в страната ни и как се прилагат те напрактика.

Спектакълът “Семеен пъзел” разглежда последиците от домашното насилие. Основната целева група на театралното студио по този проект са гимназисти и студенти.

Публиката проследява историята на едно семейство. Няма добри и лоши герой, черни и бели характери. Началото идва с много любов. Двамата млади се женят. Той работи и издържа семейството, тя се грижи за домакинството. Ражда им се дете. Всичко е прекрасно до момента, в който съпругът е уволнен. Той е висшист – микробиолог, но му се налага да започне като общ работник на строителен обект. Средата е напълно несвойствена за него. Парите обаче пак не стигат и тя също тръгва на работа. Съпругата печели повече от мъжа си, но често закъснява вечер. Той е ревнив, започва да пие много и скандалите са неизбежни. После идва първият шамар. Скоро след това и побоят.

Театралната миниатюра завършва и идва времето за интерактивната игра. Актьорите разговарят със зрителите и ги предизвикват да изберат най-подходящата развръзка. Подготвени са да изиграят няколко финала. Често пъти човек от публиката излиза на сцената, за да изиграе някоя от ролите, обикновено на жертвата. Техниката “форум театър” дава възможност зрителите да действат в предполагаема проблемна ситуация, но в безопасна среда. Каквото и да решат няма да има фатални последици в реалността. Това е тренировка за проблемите в живота. Целта е да се стигне до най-позитивното решение на проблемната ситуация, чрез прилагане на различни модели на поведение.

Първият въпрос, който поставят актьорите е къде да потърси помощ пребитата съпруга – в полицията ли, при адвокат, при лекар, да отиде при майка си или да се обърне към съда. Публиката избира какво да се разиграе нататък. Но все пак целта на спектакъла е да насочи вниманието на аудиторията към възможността жената да се обърне за защита на правата си към съда. Тогава се разиграва среща на съпругата с адвокат, който изброява възможните решения на проблема – развод или иск по закона за домашно насилие. Съпругата трябва да реши с помощта на публиката кое да избере. И понеже в предисторията е залегнал фактът, че двамата съпрузи все още се обичат, разводът отпада като по-неприемливия вариант. Въпреки това трупата е подготвена да завърши спектакъла и по двата начина. Финалът е в съдебната зала, където съдията се произнася по казуса, какъвто и да е той.
Ползата от всичко това е, че зрителите получават информация за сега действащото законодателство в България и за това какво се случва в съдебната зала. Целта на представлението е да отклони публиката си от идеята за саморазправа и да я насочи към защита на правата, съобразно законите и чрез правораздавателната институция – съд.
“Семеен пъзел” е първото представление от цикъла “Съдът с отворени врати”. След темата за домашното насилие “Театър Цвете” ще разработи спектакли за футболното хулиганство, трафика на хора, дискриминацията на малцинствена основа, наркомании.

На премиерата на спектакъла, публиката реши семейната история да завърши с процес по закона за домашно насилие.
Съпругът беше осъден да не живее в дома си 6 месеца и да посещава курс за лечение от алкохолна зависимост.

Творците от “Театър Цвете” работят за включването на младите хора у нас в
активна гражданска мрежа за популяризиране
на Конвенцията за правата на човека.