Театър “Цвете” проведе първия тест на играта на 22.02. 2019 г. в 117-то СОУ „Св.Св.Кирил и Методи” в гр. Бухово – малък работнически град в покрайнините на София с преобладаващо ромско население.
Подготовка:
- В предварителен разговор с директора на училището и училищния психолог представихме проекта и изразихме желанието си да проведем теста с 10 ученици от седмия клас (14 годишни); Преведохме целия текст, отнасящ се до тримата избрани герои – Адам (със слухово увреждаане), Агнес (със зрителен проблем) и Марта (със забавено интелектуално развитие);
- Редактирахме го, за да го направим възможно най-близък до говоримия и да извършим необходимите промени, където е необходимо;
- Обсъдихме как да проведем теста. Според нас работата върху трима герои е твърде много, за едно занимание след 7 учебни часа. Решихме, че сляпото момиче ще бъде най-непознатия герой за нашите участници, т.к. те учат съвместно с връстници, които имат интелектуални проблеми или слухови проблеми, но не и с деца със зрителни увреждания. Затова тествахме играта само за Адам и Марта.
- Направихме цветни картички за играта.
Изпълнение:
- Участниците бяха 5 момичета и 5 момчета от 7-ми клас, 14-годишни;
- Играта се провеждаше в специално освободена от мебели стая, само с една маса, на която да подредим картите, 15 стола за всички присъстващи и много празно пространство;
- Събитието бе открито от директора на училището, която представи нашия екип и изрази своето удовлетворение, че чрез това събитие тяхното училището се включва в международен европейски проект. Цвете Янева представи проекта и целта на предстоящата игра. Тя проведе кратко обсъждане на начините, по които е възможно да се реши един проблем.
- Ръководители на играта бяха актьорите Мартин Ноев и Екатерина Казакова;
- Те започнаха играта със загрявка;
- Играта започна мъжката група, работеща над задачите, свързани с Адам, ползвайки сини карти. Мартин прочете характеристиката на Адам. Първото момче извади карта от купчината на проблемните ситуации и я прочете на глас. Ръководителят на играта се опитваше да насърчи участниците да представят прочетените казуси, което се случваше с различен успех. Участниците по-скоро имаха нужда да коментират случая, да споделят до каква степен той лично ги засяга. да осъдят насилниците. Те бяха особено безжалостни към родителите, които не подкрепиха децата си. Тогава Мартин направи следващата стъпка в развитието на играта: „Как може Адам да реши проблема?“ Другите четири момчета от групата изтегляха карта от купчината на решения на проблема и я прочетоха на глас. След всяко прочетено решение Мартин питаше цялата група: „Какви са възможните резултати от подобно действие?“ Това беше най-предизвикателната част от играта. Участниците правеха предположения. И когато изказванията бяха изчерпвани, две момичета изваждаха двете карти, които бяхме подготвили и ги прочитаха пред всички. Настъпваше голямо вълнение, всеки изпитваше удовлетворение, че е бил много близо до отговора и тържествуваше като победител. Така бяха обсъдени казусите на словесно, емоционално и физическо насилие, в които бе поставян Адам.
- Тъй като участниците преди обяд бяха имали 7 учебни часа и заедно вече бяхме работили повече от час, ги попитахме дали искат да продължат играта. Всички до един дадоха положителен отговор;
- Подобно на първия герой, Game Master Екатерина разпредели задачите, свързани с Марта, към групата на девойките, като този път използваха розови карти. Младежите работят по случаите на словесен, финансов и сексуален тормоз на Марта:
- В края на краищата участниците оценяват високата игра, която пишат във въпросниците. Те пишат за събитието на FB страницата на 117 училище;
- Училищният психолог, който присъства на цялото събитие, също оцени емоционалното въздействие на играта, провокирайки емпатия към страдащия и желание да противодейства на тормоза.
